Красивият Камагуей. Всеки парк с катедрала

Красивият Камагуей. Всеки парк с катедрала.

Винаги съм минавал покрай примерно от Тринидад към Камагуей в посока към Сантяго де Куба и не съм имал време да го разгледам. А това е чудно красив град в началото на Ориенте /Източна Куба/ и третият по големина град в страната.

Символ на Камагуей е глинен съд /тинахонес/. В миналото местните събирали там дъждовна вода в за да се справят със засушаванията. Легендата гласи, че който отпие от него завинаги се влюбва завинаги в града и се връща отново. Е, аз пих 🙂

Като говорим за легенди ето малко история.

Създаден е през 1514 г. като селище наречено Santa María del Puerto del Príncipe и се е намирал северно от сегашния град на брега на морето. Непрестанните нападения от пирати и разбойници принудили местните да преместят града на сегашното му място във вътрешността на страната.

Затова архитектите проектирали града така, че да е много трудно на нашествиниците и разбойниците да се ориентират. Улиците на Камагуей са с много завои пресичащи се една в друга. Самият аз се изгубих за малко, макар че съм само турист 🙂 . Главната улица е много дълга, а в края и може да хванете влака, защото той минава поради някаква кубинска причина точно от там.

Историческият център на Камагуей е най-големият в Куба. Ако имате повече време в Камагуей може да разгледате музея Museo Provincial Ignacio Agramonte

Игнасио Аграмонте /Ignacio Agramonte/ е национален герой на Куба допринесъл за борбата им за независимост срещу испанските колонизатори.

Друга точка е централната катедрала или Iglesia de Nuestra Senora de la Soledad. Местните се гордеят с факта, че всяка катедрала си има своя парк. И това е факт. Парка Casino Campestre е най-големият такъв на Куба.

Площада Ел Кармен е известен със своите статуи и няколко китни кафенета.

Да си седиш на Ел Кармен, и да гледаш бавния монотонен ежедневен цикъл си е абсолютен айляк 🙂

Можете да се изкачите и на кулата на катедралата ‘Cathedral de Nuestra Senora de la Candelaria’. Местният пазар е по бреговете на реката Hatibonico в южния край на историческия център.