КУБИНСКАТА СВАТБА

За пръв път гост на cuba.bgspace.com e Maриела Нордел – очарователна кубинка, живееща в България. Тя ще ни разкаже за особеностите на кубинската сватба. Може да опитатеи  от нейните (кубински) рецепти, които сподели специално за cuba.bgspace.com.

“Кубинците сме жизнерадостен и купонджийски народ. И големи любовчии… Аз минавам направо за скромна с моите мижави 2 брака. Моите връстници на Острова имат вече по 3-4 зад гърба си и планират още… Причините за кубинското многобрачие са не само любовта ни към фиестите и секса, но и… ютиите.”

Ютия в Куба

 

 

 

 

 

 

Мариела продължава разказа си. “Куба е може би единствената държава в света, която има две официални валути – Кубинското песо /зелено/ и СеУСе – така му викаме на конвертируемото песо или червеното, защото банкнотите са червеникавокафяви. Има и два типа магазини – нещо като Корекомите едно време, където има повече неща, но всичко – срещу валута /конвертируемо песо/ и нормалните магазини, където няма почти нищо, а каквото има се купува с купони. На всеки кубинец още от рождението му се зачисляват две неща – ЕГН и купонна книжка. Там прилежно се отбелязват колко и какви продукти си купил. Мляко се полага само на децата до 5-годишна възраст и на старите хора. За другите – няма! Яйцата по дажба са 10 за месец, също за тридесетте дена ти притурят и четвърт кило захар, половин кило кафе, кило месо /ако въобще докарат в месарницата/, кило риба, пет кила боб, пет кила ориз….

Зеленчуци и плодове се купуват от свободния пазар, където селяните предлагат продукцията си на високи цени. Ако си купиш телевизор, нямаш право да си вземеш вентилатор, а ютии ти се полагат само ако си новобрачен. Същото важи и за хладилниците и печките. Толкова! Затова много хора предпочитат да се разведат и наново да се оженят, докато си набавят нужната домашна техника.

Сега обаче ще ви върна в една по-хубава епоха – на късните 70-те и ранните 80-те, когато СССР все още съществуваше и всеки месец дотираше с тонове храни кубинските пазари. Нямаше по-голяма радост за нас, кубинците, от акостирането на руски търговски кораб на пристанището. Това означаваше, че след няколко дни по рафтовете на суперите ще се появят бленуваните руски консерви “Говядина” и кондензирано мляко, руските бонбони “Малыш” и претендиращото за шунка “Спам”.

Според наличното на пазара се планираше и сватбената гощавка. Няколко обаче си оставаха задължителните компоненти на тържеството, независимо от съветските кораби:

  • Не се запазваше ресторант! Партито винаги се правеше в къщата на някой от младоженците, а ако живееха в блок – на улицата пред сградата или в кварталната градинка. Затова никога на сватба не се поднасят течни ястия или такива, изискващи рязане от гостите.
  • Винаги се канеха много хора и независимо от немотията, се използваха всички средства като връзки, познати, подкупи, за да се осигурят няколко каси бира, безалкохолно и ром. Вината са почти непознати в Куба, едва напоследък започнаха да ги внасят, а преди единственият източник беше България, ако изпратеха някой друг кораб с “Гъмза” и “Меча кръв”. Поради големия брой гости, сватбената гощавка винаги се поднася в… картонена кутийка! На маса се редят безброй кутийки и всеки, като дойде, първо, дори още преди да поздрави младоженците, си взимаше кутийката. Обикновено на масата с кутийките дежуреше някоя от шаферките или бабите на двойката, като следеше да не си вземеш две кутийки наведнъж или повторно. Ако оставаха кутийки, на тръгване се разрешаваше на гостите да си вземат за вкъщи и си спомням, че винаги, когато някой се прибереше от сватба, първото нещо, което го питахме беше “даваха ли кутийки за взимане?”. За успешна сватба се счита тази, на която раздават кутийки за вкъщи… След разрязването на сватбените торти – защото една просто никога не стигаше, обикновено се поръчваха 2-3, кейкът също се разпределяше в кутийки на друга маса. Барът се обслужва от някой енергичен чичо на булката /младоженецът и той ти тикваше в ръката или бутилка бира, или “траго” – така викаме в Куба на коктейлите “Мохито” или “Куба либре”. Понеже нямаxме оригинална Кока кола, кубинските фабрики произвеждат някакво копие подобно на българския “Алтай” и се казва “Тропи кола”, ама ние си го харесвахме – поне се правеше с истинска захар. На децата се предлагаше “Малта” – газирано безалкохолно питие със сладникав вкус, леко напомнящо на тъмна бира – в Куба е все още много популярно. Ако сватбата е богата, има и сокчета в метални кутийки “Таоро” от манго или гуаяба.
  • Менюто: В кутийките винаги се слагаха по 2-3 крокети – от пиле риба, или кашкавал, а понякога и по една от всеки тип. Имаше също и “Папа рейена” – пълнен картоф, фритурита от маланга /Таро корен/, не минавахме и без студена салата. Няма кубинска фиеста без студена салата! Нейната рецепта също е “плаваща” и зависи от продуктите на пазара, но няколко компонента са неизменни – сварени макарони и майонеза. Ако стопаните са успели да намерят месо или колбас, слагаха ситно нарязана шунка, кубченца кашкавал и чушки от буркан… В случай, че намереха връзки във фабриката за риба, в салатата цъфваха парченца скариди, кисели краставички или риба от консерва. Ако нямаше място в кутийката, сандвичите се поставяха, наредени като пирамида на огромни алуминиеви тави. Не минава сватба и без кубинските сандвичи – бокадитос. Това са кръгли меки хлебчета, подобни на тези – за хамбургер, разрязани през средата и намазани с, както ми се струваше тогава, най-вкусната месна паста. Усеща се месото вътре, но пък се маже като пастет. Понякога имаше и триъгълни сандвичи от средата на хляба, които се намазваха с майонеза, размесена с кетчуп, ситно нарязани кисели краставички и мариновани лучета – не ми бяха любими, но се ядваха. В кутийката при тортата, обикновено се поставяха и по няколко “пастелитос” – кубински сладки – като българските банички, но вместо плънка от сирене там слагат сладко от гуава. Имаше и “рогчета”, пълни с ванилов крем, тарталети “алмендрас” с бадеми и задължително по едно “пирули” – конусче от хартия, запълнено с втвърден карамел, в който има парченца фъстък, набодени с клечка – като българските захарни петлета. Когато фамилията има рода на село или връзки в някоя “финка” (стопанство), се предлага и препечения зверски вкусен “сандуич кубано” – в багета се редят слайсове от печен свински бут, печена шунка, кашкавал и всичко това се притиска в гореща преса. Някои му викат и “медианоче” – полунощ, защото навремето, като са ходели по кабарета и клубове, след 12 ч. са огладнявали от танци и пиене и са си поръчвали този сандвич, за да се заситят до закуска.

Кубинците, въпреки че създаваме впечатление за разхвърлени и недисциплинирани, сме много формални хора и педантично се придържаме към етикета. Може да са най-бедните, но ще пестят, ще намерят пари, за да спретнат приказна сватба. Обикновено, когато ти е първи брак, се резервира “Ел паласио де матримониос” – брачният палат в Стара Хавана, който си е наистина като Версай – с приказни стенописи, кристални огледала, мраморни стълбища и червен килим. Булката отива сама до двореца, карана от файтон или кола кабрио, като стои седнала нависоко на облегалката на задната седалка, че всички да я видят. Всеки, който се размине с булка, трябва да й подвикне комплимент, да свирне с клаксона и да извика някакво пожелание. Пред входа на Двореца я чака младоженецът и заедно влизат в празничната зала. Там, както и в България, едно длъжностно лице им чете разни дивотии, а после ги кара да се подпишат в книгата. Младоженецът слага пръстена на ръката на невестата си. Кубинките не носят като европейските брачни халки – при нас пръстенът е платинен, сребърен или е от бяло злато /сребрист цвят/ и задължително има 5 камъка. Ако мъжът няма пари да купи с брилянти, се подарява по-евтиният вариант с бели сапфири. Мъжът носи обикновена халка, както е и в България. След това булката и младоженецът отиват в някой красив ресторант, хотел или парк и си правят фотосесия, докато гостите се изнесат за къщата, където ще е партито. Новобрачните се появяват, когато фиестата е в разгара си и разрязват сватбената торта заедно. Сватбените торти в Куба са правоъгълни, а не кръгли и на един, максимум на два етажа. Правят се винаги с меренгово покритие – разбити белтъци със захар на водна баня. Блатът е еднообразен – като българския за пандишпан само че без да е сиропиран.

Тук идва любимият ми момент, когато бях малка, булката се оттегляше, за да се преоблече. На кубинската сватба младоженката задължително показва поне 3 тоалета! Само първият е бял, и то, ако й е първа сватба. Вторият трябва да е нещо секси, а третият – нещо феерично, като от приказка. След като направи манекенските рундове, булката и младоженецът се преобличат спортно-елегантно и под виковете и аплаузите на гостите напускат партито, за да заминат на меден месец. Понеже и хотелите в Куба са с CUC, на младоженците се гарантират 3 дни в някой луксозен хотел, като платят в обикновено песо и то доста скромна сума. Това е и друга причина доста от младите семейства да се развеждат формално и женят отново през лятото, за да ползват тази мини ваканция. След като новобрачните напуснат партито, гостите остават поне още 3-4 часа. На кубинската сватба не се седи – там единствените маси са тези за кутийките с храна. Столове има само за най-старите, но аз лично не си спомням някой да е седял – млади, стари, деца – всички танцуваме, докато отмалеем. Често музиката е жива, понеже винаги някой в семейството или в квартала е музикант. Баща ми имаше комшии от трупата на “Тропикана” – музиканти и балерини, и на сватбите на сестрите ми ставаха най-жестоките купони с невероятните изпълнения на тези артисти. На моята сватба в България, въпреки че беше следобед и в градината на ресторант, не пропуснаха да ни направят забележка заради циганския оркестър. В Куба това е немислимо – дори и уредбата да гърми през няколко улици и да оглася квартала. Там всеки се радва на фиеста, дори и да не е поканен. Народът се тълпи да гледа през оградата и коментира какво има за ядене в кутийките, кой как танцува или какви тоалети е показала булката…

[Not a valid template]Кубинската сватбена торта е задължително правоъгълна и голяма. Често на сватбеното тържество има по 2-3 различни торти. Кремът е лек, не е маслен, защото климатът е горещ, а партитата са почти винаги на открито. Най-популярният е този – от италиански меренг – прави се по същия начин като меренг за целувки. Избиват се на сняг белтъци със захар, само че се бият в купа върху тенджерка с вряща вода или на “водна баня”. Бие се, докато белтъците се сгъстят. Също се слага повече захар, отколкото при обикновения меренг, който после се запича за целувки… Блатът е обикновен като за торта. Между блатовете се маже мармалад от гуава на тънък пласт или се разстила от меренга. Общо взето, тортите им са еднообразни и няма изненади при тях.

Източник и снимки/images and author/

https://www.facebook.com/MNKitchen/