Тринидад

Карибско синият Тринидад е задължителна спирка в Куба. Това е една магия.  Въпреки че е малък град, тук лесно може да се загубите. Всичките разноцветни къщички изглеждат еднакво,  а по калдъръмените улички дрънкат всевъзможни превозни средства, като автобус Икарус на две нива и т.н. Според много историци това е най-запазения колониален град в Куба.

Тринидад е основан през 1514 година от Диего Веласкес. През първите векове той се е развивал бавно и в края на 18 век е наброявал 1200 жители.  Това е бил тежък период- ту е бил унищожаван от чести пожари, ту е бил подлаган на атаки на английски, френски или холандски пирати. Тринидад и до днес е запазил черти от колониалния облик на епохата. Преобладава арабския архитектурен стил и именно поради това улиците му се различават от другите кубински градове. Тук можете да видите над 70 исторически архитектурни сгради. Задължително вижте Къщата на Паласио де Иснага- старата фамилия която е имала огромона плантация в долината на Захарните хълмове. Сега къщата е превърната в исторически музей. Качете се горе на кулата и вижте града от високо.

Напълно реновирана е plaza mayor- стария площад /информация от 2016 година/

 

На самия център се намира Casa De La Musica, която е открито заведение. Вечер тук може да пийнете по едно мохито и да потанцувате кубинска салса и сон със местните младежи. E и с мен де 🙂

По уличките може да се подкрепито с едно гуарапо/сок от тръстика/ който ще го изстискат пред вас за 2-3 песо кубано /10-20 бг стотинки/

Задължително е да се поизпечете на близкия плаж Анкон /2 километра/ Това е Карибско Море. Спокойно, чисто и с морски звезди.

Следващата спирка е посещението на Valle de los Ingenios или Долината на Захарните мелници. Долината се намира на няколко километра от Тринидад. Тук е било най-голямото производство на рафинирана захар. В колониална Куба от периода 1500-1800 година  робите от Африка са произвеждали за износ по целия свят. Може да разгледате кулата, от която  наглеждачи сигнализирали за избягали роби или нарушения. Може да разгледате полуразрушените къщи на робите.

Тринидад

Едно от най-известните градчета е толкова малко, че е безкрайно лесно да се изгубиш в него. Всичко ти се струва еднакво.Калдаръмите, цветните фасади, малките магазинчета. Все пак тук може да спите в къщата на Маргарита, а сутрин да хапвате на покрива на къщата и чудесен изглед към градчето, Карибско море и планината. Навих ли ви? 🙂

Вечер може да потанцувате салса /естествено кубинска/ на откритата Casa de la Musica до катедралата.

Сутрин може да се поразходите,  да пиете едно гуарапо и да се изкачите над градчето по тесните улички до изоставената катедрала за да погледнете градчето отвисоко и близкото Карибско Море.

След това може да отидете на плажа Анкон, намиращ се на 2 километра от тук. Плажът и морето са приказни, снимките говорят по-добре oт мен.

Други идеи за екскурзии е да отидете до Valle de los Ingenios, намираща се на около 6 километра . Перфектните климатични условия са причина тук през 18 и 19 век   да е съсредоточено най-масовото производство на захар от захарната тръстика. Целият труд се е извършвал от робите. Можете да разгледате кулата и къщи, където са преживявали черноработниците. Колониална Испания изградилаи железопътна линия за износ към портовете на Тринидад, откъдето стоката се изнасяла към Европа и по света.

Още една дестинация е езерото Topes de Collantes. Красиво езеро с малък водопад на около 50 минути пеш.