Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Полезна информация

Бар Тропикана Куба Хавана

Бар Тропикана Куба Хавана

Има и още едно място  в Хавана където пищността, цветността и фолклорната програма ще наситят до безкрай вашите сетива.  По време на представлението, което трае час и 45 минути ще проследите по цветен и музикален начин историята на Куба от  началото познато на европееца.

Ще видите в костюми индианците Таини кореното население на острова, конкистадорите и техните робите от Африка, американците та до днешни времена. С карибски микс, който включва испански ритми и афро кубински изпълнения, може да се насладите на безкрайно богатия фолклор. Освен румба, салса, болеро, ча-ча-ча  ще чуете и оперни изпълнения от кубински тенори.  Тук са най-добрите танцьори и танцьорки на Куба. Говори се че танцьорите използват над 200 костюма. Не случайно прима балерините в шоуто са с отворени врати за цял свят въпреки проблемите на кубинците с визите.  След програмата започва шоу със зрителите. Организаторите са се постарали да пускат любима песен за почти всяка страна от света.

Малко история за Бар Тропикана Куба Хавана. Кабарето е проектирано от Макс Ресио, който смесва модернизъм и тропически стил. Проекта му е финансиран от американската мафия. Бар Тропикана отваря врати в новогодишната нощ на 1939 година. Спектакъла е под открито небе с три сцени. Ако вали, шоуто се премества в тясната покрита зала, ¨Bajo las estrellas¨  която се помещава в непосредствена близост. В миналото кабарето е било в края на града, но сега се намира в началото на не толкова приятния квартал Марианао.

Съвети:

Цените на шоуто започват от 75 кука до 125 кука. Изберете златната среда 85 кука, защото за 75 ще ви дадат най-крайните места. Не буквайте/не запазвайте кабаре и вечеря. Вечерята e скъпа, но за сметка на това лоша. Хапнете на друго място. Прочете повече за парите в Куба. Ако сте във Ведадо такситата, за да стигнете до тук са около 10-15 кука.

Ако сте във Варадеро не ходете на тамошния клуб Тропикана-Варадеро. Той няма нищо общо с Хаванския. Направен е заради името и славата на кабарето. Намерете време и отидете в Хавана.

Ако парите ви идват малко в повече има шоу кабаре с доста по по-постна откъм костюми сцени  но подобна като сценарий програма  в бар Паризине в хотел Насионал./около 35-40 евро на човек/

Поръчайте си пътешествие до Куба

Фермата на Бенито Винялес Куба

Фермата на Бенито Винялес Куба

Повечето от туристите ми са разправяли истории как кубинските пури се правят на бедрата на девствени кубинки. Е, с тази статия смятам да разваля този мит. Първо, девствени жени в Куба вече няма 🙂 Това почти като шега.

Кубинските пури минават повече от 300 ръчни манипулации. Торседорите /така в Куба се наричат хората правещи пури/ са по-често мъже и често изглеждат с 20 години по-възрастни от представите на българина за девственици. За да бъда честен жените също участват в правенето на пури, но те също са по-възрастни от представата на  българина за млада мома.

Фермата на Бенито Винялес Куба

Фермата на Бенито Винялес Куба

В една фабрика за пури жената заради естествения си нюх и сръчност най-често сортира листата от тютюн по марки, а тези с повече опит свиват и пури. Да направиш качествена пура е истински триумф над трудностите, ниските заплати, честите урагани, големите кражби и скъпия бензин. Всичко започва от една добра реколта. А за да я създадеш добра  трябва да се ожениш за нея както казва един уважаващ себе си „гуахиро“ в превод „земеделец, фермер“. Листата на тютюна в долината Вуелта Абахо в близост до Винялес достигат 30-40 сантиметра дължина и са изключително ароматни и меки. Но преди да израснат толкова големи, първо през месец септември малките семенца се слагат в специални разсадници, най-често в близост до река заради влагата. След 45 дни, когато растението достигне 10-15 сантиметра, се премества на полето и от там започва новата грижа докато растението достигне метър и малко. Характерния за областта, сух климат и глинеста почва, благоприятстват за това растението да пуска по-дълбоки корени и така големите тютюневи листа да са най-ароматните в света. Ето защо всички фабрики в съседните страни като Доминикана, Никарагуа, които се опитват да създадат подобен тютюн, удрят на камък. Трябва да си внесат климат и почва да успеят. Въпреки че да изнесеш семе на най-добрия сорт тютюн е лесно тъй като е толкова дребно, че можеш да го скриеш навсякъде.Нещо като с нашите куртовоконарски домати. Само в Куртово Конаре виреят.

Но да се върнем на темата, моят приятел Бенито е един корав мустакат кубинец, който въпреки всичко създава  прекрасна ферма от близо 30 хектара, където със семейството му  гледат юка, царевица, манго, кафе, какао, маниюка и най-важната за тяхната фамилия култура тютюн. Бенито е длъжен да продава на фиксирани изкупни цени деветдесет процента от продукцията си на държавната Таба Куба /аналог на нашия Булгар табак/. А с останалите двадесет процента,  🙂  Бенито прави домашни пури, които може да опитате в комбинация с агуардиенте /бял ром/и кафе. Посещавайки фермата му, ще се запознаете с това как се  прави кубинска пура,  как живеят местните земеделци и ще се насладите на стопанството му. Кафе, какао, мамей и зайци, петли които се отглеждат за бой със залагания и други.

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА КУБИНСКИТЕ ПУРИ ТУК.

Поръчайте си пътешествие до Куба

Парк Ел Кубано Тринидад Куба

Парк Ел Кубано град Тринидад Куба

Парка Ел Кубано Тринидад Куба се намира до град Тринидад в централната южна част на островната държава в полите на планината Ескамбрай. Парка е поддържан отлично и по маркираните пътеки може да се насладите на прекрасни пейзажи. Рекички, мостчета и бистри езерца с рибки. В парка може да наблюдавате птички между които е и Токороро, птицата символ на Куба. Избрана е най-вече заради пъстрите окраски в синьо, червено и бяло олицетворяващи кубинското знаме. Ще имате възможността да видите колония на диви оси. Няма опасност да я наблюдавате стига да не вдигате шум или да не дразните насекомите. По пътя може да посетите фермерска къща и да пийнете чай от 3 местни билки. До фермерската къща ще видите най-много плодни дръвчета характерни за Куба като гуаяба, гуанабана  и други. Най-интересното място е в края на четиридесет минутната разходка, където може да плувате в бистрите студени води на голям вир и да се насладите на водопад. За по смелите мога да препоръчам да отидат с плуване до подземната пещера или да скочат в дълбоките води от скалите.

Входът за туристи е 10 кука. Повече за валутите в Куба тук.

Поръчайте си пътешествие до Куба

Сороа Куба. Дома на орхидеите.

Сороа Куба. Дома на орхидеите.

Със своите тридесет и пет хиляди квадратни метра Сороа Куба представлява уникален резерват, където може да видите огромно разнообразие на цветя и орхидеи, включително и на Марипоса/Пеперуда/ цветето символ на Куба. Локалния климат със средна температура 23,9 градуса, влажност 75,5 % и около 1500 мм годишно валеж благоприятства Сороа да се превърне в резерват подходящ за тези нежни създания и не само.

Следва малко тъжната история за иначе това прекрасно място. Доктор Томас Филипе Камачо е създателя на парка. Той започва своята работа през 1943 година и превръща тропическата джунгла в райска градина. След неочакваната смърт на дъщеря /умира на 21 години/ той кръщава резервата “ Rancho Pilila¨. След като и съпругата му умира малко по-късно той се посвещава изцяло на каузата си и по специално на любимите на жена му орхидеи. Когато и самия създател на Сороа доктор Камачо умира през 1961 резервата става културно наследство с национално значение.

През 1978  земеделския  филиал от университета на Пиняр дел Рио започва да го развива като ботаническа градина. Сега резервата е достъпен за всеки. Тук можете да видите всякакви орхидеи, цветя, тропически растения от цял свят и най-вече Mariposa- цветето символ на Куба. Сороа е в близост до Лас Теразас, еко гордостта на революцията . На около 80 километра от Сороа се намира Винялес.  Тук можете да спите в къщи за гости или просто да дойдете за един ден от Хавана Куба. За около 2 часа може да разгледате резервата. Входът за туристи е 2 кука. Повече за валутите в Куба тук.

Поръчайте си пътешествие до Куба

Удължаване на кубинска виза в Куба

Удължаване на кубинска виза в Куба

И така, вие сте в Куба. Изкарали сте един прекрасен месец. Поради някоя от хилядите причини решите да останете още време. Какво трябва да направите?

Преди всичко трябва да знаете, че ако сте влезли в Куба с туристическа виза вашия престой в островната държава може да бъде удължаван максимум два пъти. Тоест ако първоначално престоят ви е един месец и след това трябва да излезете от държавата или да удължите визата ви с още един месец. Ако решите да останете още един месец, повтаряте процедурата. В края на третия месец обаче не можете да останете повече в Куба. Тоест образно престоят ви в Куба е максимум 3 месеца като в края на първия и втория месец трябва да подадете документи и да платите сума за удължаването и.

Необходими са ви следните документи на хартия:

  1. Валидна туристическа застраховка до края на удължения от вас период ви в Куба. Ако не разполагате с такава можете да си направите на място. Oт Имиграционния отдел ще ви кажат къде да отидете.
  2. Самолетен билет с датата на тръгване ви от Куба. Трябва да съвпада с края на удължения престой ви на острова на Свободата.
  3. Платена такса от 25 конвертируеми песос. Забележете, че преди това трябва да отидете в банка, където да си закупите сейос/марки/ на стойността на 25 конвертируеми песо. Прочетете още за парите в Куба тук .Всяко едно удължаване ви струва 25 конвертируеми песос. Тоест на следващия месец трябва да платите нови 25 конвертируеми песос за новия месец престой.
  4. Бележка от къщата ви за гости/хотел с настоящото ви местожителство.

С тези документи трябва да отидете в Имиграционния отдел за чужденци за вашия район в съответния град в Куба където сте отседнали. Ако сте примерно във Ведадо Хавана той се намира на улица J y 17.

Имайте предвид в Отдел Имиграция често има опашки така че се заредете с търпение. Тъкмо ще се сдобиете с една национална черта на кубинеца 🙂

Накрая ще ви залепят една бележка върху визата новия срок и сте готови 🙂

Поръчайте си пътешествие до Куба

Преди да кацнем в Куба

Преди да кацнем в Куба

И така.. Остават броени минути преди да почне нашето незабравимо пътешествие в Куба.

Какво да знаем обаче преди да излезем от летището?

И след това ако пътувате с cuba.bgspace.com ще ви чакаме с табелка “ ПЪТЕШЕСТВИЯ В КУБА“ 🙂 всред множеството 🙂

Поръчайте си пътешествие до Куба

 

Кубинската сватба

КУБИНСКАТА СВАТБА

За пръв път гост в cuba.bgspace.com e Maриела Нордел. Очарователна кубинка, живееща в България. Тя ще ни въведе в особеностите на кубинската сватба. Може да опитате от нейните рецепти, включително и кубински такива.

Кубинците сме жизнерадостен и купонджийски народ. И големи любовчии. Аз минавам направо за скромна с моите мижави 2 брака. Моите връстници на острова имат вече по 3-4 зад гърба си и планират още. Една от причините за кубинското многобрачие не е само любовта ни към фиестите и секса, но и заради….. ютиите.

Ютия в Куба

 

 

 

 

 

Куба е може би единствената държава в света, която има две официални валути – Кубинското песо /зелено/ и СеУСе – така му викаме на конвертируемото песо или червеното, защото банкнотите са червеникаво-кафяви. Има и два типа магазини – нещо като Корекомите едно време, където има разни неща, но всичко е с валута /конвертируемо песо/ и нормалните магазини, където няма почти нищо, а каквото има е с купони. На всеки кубинец още от рождението му се зачисляват две неща – ЕГН и купонна книжка. Там прилежно се отбелязват колко и какви продукти си купил. Мляко се полага само на децата до 5 годишна възраст и на старите хора. За другите няма! Яйцата по дажба са 10 за месец, също за трийсетте дена ти притурят и четвърт кило захар, половин кило кафе, кило месо /ако дойде въобще в месарницата/, кило риба, пет кила боб, пет кила ориз…. Зеленчуци и плодове се купуват от свободния пазар, където селяните предлагат продукцията си на високи цени. Ако си купиш телевизор примерно, нямаш право да си вземеш вентилатор, а ютии ти се продават само, ако си новобрачен. Същото важи и за хладилниците, и печките. Толкова! За това и много хора предпочитат да се разведат и наново да се оженят, докато си набавят нужната домашна техника.
Сега, обаче, ще ви върна в една по-хубава епоха, на късните 70-те и ранните 80-те, когато СССР все още съществуваше и всеки месец дотираше с тонове храни кубинските пазари. Нямаше по-голяма радост за нас, кубинците, от акостирането на руски, търговски кораб на пристанището. Това означаваше, че след няколко дни по рафтовете на суперите ще се появят бленуваните руски консерви „Гавядина“ и кондензирано мляко, руските конфети „Мальиш“ и нещото, претендиращо за шунка „Спам“.

Според наличието на пазара, се планираше и сватбената гощавка. Няколко обаче си оставаха задължителните компонента в тържественото меню, независимо от съветските кораби.

  • Не се запазва ресторант! Партито винаги се правеше в къщата на някой от младоженците, а ако живееха в блок – на улицата пред сградата или в кварталната градинка. За това никога на сватба не се поднасят течни ястия или такива, изискващи рязане от гостите.
  • Винаги се канят много хора и независимо от немотията, се използваха всички средства като връзки, познати, подкупи, за да се осигурят няколко каси бира, безалкохолно и ром. Вината са почти непознати в Куба, едва напоследък започнаха да ги внасят, а преди единственият източник беше България, ако изпратят някой и друг кораб с Гъмза и Меча кръв. Поради големия брой гости, сватбената гощавка винаги се поднася в…… картонена кутийка! На маса се редят безброй кутийки и всеки като дойде, първата му работа, дори още преди да поздрави младоженците, беше да си вземе кутийката. Обикновено на масата с кутийките дежури някоя от шаферките или бабите на двойката и следи да не си вземеш две или повторно. Ако оставаха кутийки, на тръгване се разрешаваше на гостите да си вземат за вкъщи и си спомням, че винаги, когато някой се прибереше от сватба, първото нещо, което го питахме беше „даваха ли кутийки за взимане?“. За успешна сватба се счита тази, на която раздават кутийки за вкъщи… След разрязването на сватбените торти – защото една просто никога не стигаше, обикновено се поръчваха 2-3, кейкът също се разпределяше в кутийки на друга маса. Барът се обслужва от някой енергичен чичо на булката/младоженеца и той ти тикваше в ръката или бутилка бира, или „траго“ – така викаме в Куба на коктейлите – мохито или „Куба либре“. Понеже нямаxме оригинална Кока кола, кубинските фабрики произвеждат някакво копие подобно на българския „Алтай“ и се казва „Тропи кола“, ама ние си го харесвахме – поне се правеше с истинска захар. На децата се предлагаше „Малта“ – това е едно газирано, безалкохолно питие със сладникав вкус и леко напомнящо на тъмна бира – в Куба е все още много популярно. Ако сватбата е богата, има и сокчета в метални кутийки „Таоро“ от манго или гуаяба.
  • Менюто: В кутийките винаги се слагаха по 2-3 крокети – от пиле или риба, или кашкавал, а понякога и по една от всеки тип. Имаше също и „Папа рейена“ – пълнен картоф, фритурита от маланга /Таро корен/, не минаваше и без студена салата. Няма кубинска фиеста без студена салата! Нейната рецепта също е „плаваща“ и зависи от продуктите на пазара, но няколко компонента са неизменни – сварени макарони и майонеза. Ако стопаните са успели да намерят месо или колбас, слагаха ситно нарязана шунка, кубченца кашкавал и чушки от буркан… В случай, че намереха връзки във фабриката за риба, в салатата цъфваха парченца скариди, кисели краставички или риба от консерва. Ако нямаше място в кутийката, сандвичите се поставяха наредени като пирамида на огромни, алуминиеви тави отделно, но не минава сватба и без кубинските сандвичи – бокадитос. Това са кръгли, меки хлебчета – подобни на тези за хамбургер, разрязани през средата и намазани с, както ми се струваше тогава, най-вкусната месна паста. Усеща се месото вътре, но пък се маже като пастет. Понякога имаше и триъгълни сандвичи от средата на хляба, които се намазваха с майонеза, размесена с кетчуп, ситно нарязани кисели краставички и мариновани лучета – не ми бяха любими, но се ядваха. В кутийката при тортата, обикновено се поставяха и по няколко „пастелитос“ – кубински сладки – като нашите банички, но вместо плънка от сирене, там слагат сладко от гуава. Имаше и „рогчета“ пълни с ванилов крем, тарталети „алмендрас“ – с бадеми и задължително по едно „Пирули“ – конусче от хартия, запълнено с втвърден карамел, в който има парченца фъстък и с бодната клечка – като българските захарни петлета. Когато фамилията има рода на село или връзки в някоя „финка“ – стопанство, се предлага и препечения, зверски вкусен „сандуич кубано“ – в багета се редят слайсове от печен, свински бут, печена шунка, кашкавал и всичко това се притиска в гореща преса. Някои му викат и „Медианоче“ – полунощ, защото навремето като са ходели по кабарета и клубове, след 12 ч. са огладнявали от танци и пиене, са си поръчвали този сандвич да заситят до закуска.

Кубинците, въпреки, че създаваме впечатление за разхвърляни и недисциплинирани, сме много формални хора, и педантично се придържаме към етикета. Може да са най-бедните, но ще пестят, ще намерят пари, за да спретнат приказна сватба. Обикновено, когато ти е първи брак, се резервира „Ел паласио де матримониос“ – брачният палат в Стара Хавана, който си е наистина като Версай – с приказни стенописи, кристални огледала, мраморни стълбища и червен килим. Булката отива сама до двореца, карана от файтон или кола кабрио, като стои седнала нависоко – на облегалката на задната седалка, че всички да я видят. Всеки, който се размине с булка, трябва да й подвикне комплимент, да свирне с клаксона и да извика някакво пожелание. Пред входа на Двореца я чака младоженецът и заедно влизат в празничната зала. Там, както и в България, едно длъжностно лице им чете разни дивотии, а после ги кара да се подпишат в книгата. Младоженецът слага пръстена на ръката на невестата си. Кубинките не носят като европейските брачни халки – при нас пръстенът е платинен, сребърен или бяло злато /сребрист цвят/ и задължително има 5 камъка. Ако мъжът няма пари да купи с брилянти, се подарява по-евтиния вариант с бели сапфири. Мъжът носи обикновена халка, като в България. След това булката и младоженецът отиват в някой красив ресторант/хотел или парк, и си правят фото сесия, докато гостите се изнесат за къщата, където ще е партито. Новобрачните се появяват, когато фиестата е в разгара си и разрязват сватбената торта заедно. Сватбените торти в Куба са правоъгълни, а не кръгли и на един, максимум на два етажа. Правят се винаги с меренгово покритие – разбити белтъци със захар на водна баня. Блатът е еднообразен – като българския за пандишпан само, че без да е сиропиран.

Тука идва любимият ми момент, когато бях малка – булката се оттегляше, за да се преоблече. На кубинската сватба младоженката задължително показва поне 3 тоалета! Само първият е бял и то, ако й е първа сватба. Вторият трябва да е нещо секси, а третият – нещо феерично, като приказка. След като направи манекенските рундове, булката и младоженецът се преобличат спортно-елегантно и под виковете и аплаузите на гостите напускат партито, за да заминат на меден месец. Понеже и хотелите в Куба са с CUC, на младоженците се гарантират 3 дни в някой луксозен хотел, като платят в обикновено песо и то доста скромна сума. Това е и друга причина доста от младите семейства да се развеждат формално, и женят отново през лятото – за да ползват тази мини ваканция. След като новобрачните напуснат партито, гостите остават поне още 3-4 часа. На кубинската сватба не се седи – там единствените маси са тези за кутийките с храна. Столове има само за най-старите, но аз лично не си спомням някой да е седял – млади, стари, деца, всички танцуваме, докато отмалеем. Често музиката е на живо, понеже винаги някой в семейството или в квартала е музикант. Баща ми имаше комшии от трупата на „Тропикана“ – музиканти и балерини, и на сватбите на сестрите ми ставаха най-жестоките купони с невероятните изпълнения на тези артисти. На моята сватба в България, въпреки че беше следобед и в градината на ресторант, не пропуснаха да ни направят бележка, заради циганския оркестър. В Куба това е немислимо, дори и уредбата да гърми през няколко улици, и да огласява квартала. Там всеки се радва на фиеста, дори и да не е поканен. Народът се тълпи да гледа през оградата и коментира какво има за ядене в кутийките, кой как танцува или какви тоалети е показала булката….

Първият тоалет на булката в Куба е бял /ако й е първи брак/, след като свърши церемонията и отиде на тържеството, сменя булчинската рокля и показва поне още два тоалета. Вторият трябва да е секси, а третият – задължително нещо феерично, като от приказка.

 

Кубинската сватбена торта е задължително правоъгълна и голяма. Често на сватбеното тържество има по 2-3 различни торти. Кремът е лек, не е маслен, защото климатът е горещ, а партитата са на почти винаги на открито. Най-популярният е този от италиански меренг – прави се по същия начин като меренг за целувки – изибиват се на сняг белтъци със захар, само, че се бият в купа, върху тенджерка с врящя вода или „водна баня“. Бие се, докато белтъците се сгъстят. Също се слага повече захар, отколкото при обикновения меренг, който после се запича за целувки… Блатът е обикновен като за торта. Между блатовете се маже мармалад от гуава на тънък пласт или се разстила от меренга. Общо взето, тортите им са еднообразни и няма при тях изненади.

Източник и снимки/imagines and author/

https://www.facebook.com/MNKitchen/

 

Храната в Куба. Типични ястия и десерти. Рецепти от Мариела Нордел

Храната в Куба. Типични ястия и десерти.

Ако искате да пренесете част от кубинската кухня вкъщи, може да използвате тези рецепти, предоставени от кубинката Мариела Нордел:

Фритурас де маланга.

Типични ястия в Куба

Малангата е корен Таро – вече се намира и в Метро. Обелете 2-3 корена малангата и я настържете на ренде. Разбийте на пяна 1 белтък със сок от лимон и сол. Когато получите твърда пяна, смесете я с настърганата маланга. Овкусете с пресован чесън и ситно нарязан магданоз. Бъркайте леко и с шпатула. Оставете сместта в хладилника да стегне. Подгответе фритюрника или врящо олио в дълбок тиган – олиото трябва да е много, за да покрива като маслена баня фритюрите. Взимайте с лъжица от малангената смес и пускайте във врящата мазнина. Когато станат хрупкаво златисти, ги вадете с решетъчна лъжица и оставете да се отцедят върху кухненска хартия. Поднесете топли.

Кубинска студена салата

Кубинска студена салата

Кубинска студена салата: Сварете макарони, отцедете ги и оставете настрана. В дълбока купа разбъркайте 2 пакетчета майонеза, 1 сл кетчуп, ситно нарязана глава червен лук, ситно нарязана шунка, и малки кубчета кашкавал, 1-2 ситно нарязани червени чушки /може и от буркан/, ситно нарязан пресен магданоз. Овкусете със сол, лимонов сок на вкус и поднесете студена.

Папа рейена или пълнен картоф.
Пълнен картоф
Сварете няколко едри картофа, обелете ги, намачкайте ги на пюре с 1 жълтък, сол и смлян пипер на вкус. Оставете в хладилника да изстине пюрето, а през това време направете плънката: Запържете в малко мазнина 1 глава ситно нарязан лук, 1 сл доматено пюре, 3-4 скилидки пресован чесън. Добавете половин кг кайма, като бъркате здраво, за да не ви остане каймата на бучки. Овкусете със сол, смлян червен пипер и остваете да поизстине. Вземете едно топче картофено пюре, направете дупка в средта и натъпчете вътре от плънката. Затворете дупката с пюре и оваляйте топката в галета. Готовите пълнени картофи отново върнете в хладилника поне за половин час, за да се стегнат. Подгответе фритюрника, а ако нямате, загрейте доста количество олио в дълбок тиган или тенджерка. Пускайте топките във врящото олио една по една, като гледате да се изпържат равномерно до златисто от всички страни. Извадете с решетъчна лъжица и оставете да се отцедят от олиото върху кухненска хартия. Поднасят се топли.
 „Хаванско изкушение“ – любимата яхния на Мишел Обама
Хаванско изкушение
 
Обелете 2-3 не много узрели банани и ги нарежете на средно големи парчета. Запържете ги в малко олио до златисто и оставете върху кухнеска хартия да се отцедят от мазнината, след което посолете. В същото олио запържете за кратко, колкото да хванат златиста коричка, нарязано на средно големи жулиени /продълговати парчета/ 200 гр телешко бонфиле или хубаво месо – обезкостено от котлет. Извадете месцата и също оставете да се отцедят, като след това ги овкусите със сол и смлян пипер. Сложете, ако се налага още малко мазнина и запържете в нея нарязна лук на жулиени, добавете и така нарязана зелена чушка, няколко скилидки преплескан чесън, стрък прясна мащерка и добавете една чл брашно /без връх – равна/. Разбъркайте добре и когато се позапържи брашното, изсипете вътре 1 чч говежди/телешки бульон – горещ и 1 чч червено вино. Отново разбъркайте добре, намалете огъня и върнете вътре парченцата месца. Оставете да покъкри на много слаб огън около половин час до 45 мин. Сервирайте с гарнитура от сварен бял ориз, пържените банани и парчета авокадо.
Пилешка супа по кубински
Пилешка супа по кубински

Нарежете едно пиле и го сипете в тенджера със студена вода. Изчакайте да заври течността и с една лъжица отпенете бульона. 10 минути, след като е вряло, махнете от котлона, прецедете бульона, а месото извадете и оставете настрана да изстине. Отделно сварете 1 чч нахут, докато омекне. В тенджерка запържете в малко зехтин ситно нарязани 1 глава лук, 2 сл целина, 1 морков, 1 сладък картоф, 1 зелен банан, 1 чч касава, прибавете и 1 чч зърна царевица, 1 сл пресован чесън. Когато всичко придобие апетитна, златиста коричка, залейте с пилешкия бульон, добавете 1 кубче пилешки бульон, 1 сл гранули „10 зеленчука“, сварения нахут заедно с течността, и оставете супата да къкри 2 часа на слаб огън. Когато зеленчуците се разпаднат, добавете пилето. Предварително го обезкостете, махнете кожата, а месото накъсайте на конци. Овкусете с половин чл смляна куркума, смлян червен, лют пипер, ако сте любители на пикантното и поръсете със ситно нарязан пресен магданоз. Точно преди поднасяне добавете във всяка чиния 1 сл заквасена сметана или крем фреш, 1 сл ситно нарязано авокадо и 1 ситно нарязано твърдо сварено яйце.

 
 Омар – Лангоста
Лангоста Омар
 След като купите омара го сложете в голяма тенджера да ври подсолена вода. На вкус трябва да сложите достатъчно сол, че да ви напомня за морската вода. Прибавете и цвят от пресен копър, ако намерите. Изгонете децата от кухнята да не гледат и смело слагайте живите омари във врящата вода. Когато цветът на омарът стане червен, вадете от тенджерата и оставете да изстине. Разрежете на две и извадете месото от опашката и щипките, като запазите черупките. Пригответе сос „Бешамел“ – в 3-4 сл краве масло запържете 1 сл брашно. Когато цветът стане златист, започнете да сипвате на тънка струйка, като бъркате непрестанно, загрято топло мляко. Около 2 чч би трябвало да стигнат. Трябва да ви се получи средно гъст сос. На края овкусете с малко лимонов сок, сол и смлян бял пипер. Нарежете месото от омара на еднакво големи кубчета, върнете ги обратно в черупките, размесете с пресован чесън и залейте със соса. Поръсете отгоре с настърган кашкавал, най-добре, ако намерите сирене „Пармезан“ и запечете в предварително загрята на 220 С фурна, докато кашкавалът се разтопи и стане хрупкав.
Бон Филе „А ла Обама“ с гарнитура от пържени банани и черен ориз с боб
Подберете една рибица от говеждо бон филе, изчистете ципите и ако има мазнина. Отрежете края, който е по-тънък, за да получите едно парче с горе-долу еднаква големина и дебелина от двата края. Запечатайте филето – запържете го в 1-2 сл зехтин и краве масло от всички страни, да хване златиста коричка и го оставете да почине 10 м настрана. Сложете филето в огнеупорна чиния и го запечете в предварително загрята на 210 С фурна. Най-добре е да използвате готварски термометър и когато вътрешната температура на месото стане 55 С, вадете. Ако не разполагате с такъв уред, печете 7-8 м. филето отново да почине поне 5-6 м преди да разрежете на шайби с дебелина 2 пръста. Чак сега овкусете със сол и смлян пипер, иначе рискувате соковете да изтекат и да ви си сготвите подметка.


За гарнитура подберете 2 вида банани – зелени, големи или „Платано мачо“, както им викаме в Куба. В България съм ги виждала в „Метро“ и някои магазини на „Пикадили“. Те са по-големи и твърди от обикновените. Белят се с нож и се режат на шайби около 1 пръст дебели. Запържват се за кратко в малко мазнина – най-вкусни стават, ако се пържат в свинска мас. Оставят се да починат и като изстинат, се приплескват между хартия – плик или старата амбалажна хартия. Приплесканите шайби се доизпържват във фритюрник или тенджерка с много и силно сгорещена мазнина, посоляват се накрая. Другата гарнитура се приготвя от обикновени, сладки банани. Обелвате и нарязвате на парчета 2-3 пръста дълги. Запържвате в краве масло и посолявате.
Черен боб с ориз или както му викаме в Куба „арос кон гри“: Слагате да ври в обилно количество вода черен боб. Сол и подправки се слагат на края, когато бобът се свари. Прецеждате готовия боб, като запазвате течността. Запържвате 1 глава ситно нарязани лук, червена чушка и бекон или панчета, . На края добавяте 2 чч ориз и когато си промени цвета, да стане като порцеланов, сипвате 1-2 чл пресован чесън и 3 чч от бобената вода. Оризът трябва да е дългозърнест, не използвайте бисерен или подобен, защото тогава ще ви трябва повече течност. Много е важно да не прекалявате с течността, за да ви се получат зрънцата отделно, а не да се слепнат като при суши или пилаф. Намалете огъня, похлупете ориза и не го пипайте половин час. Изключете след това котлона и не отхлупвайте още поне 20 минути. Прибавете бобените зърна и разбъркайте внимателно, за да не разкашкате някоя съставка.
Вече всичко е готово, за да монтирате ястие „А ла Обама“ – сервирайте в чинията няколко парчета телешко бон филе, сипете 1-2 лъжици от черния боб с ориз, гарнирайте с няколко сладки и солени банани, поръсете със ситно нарязан, пресен магданоз и си сипете едно Мохито!

 
 Кубински сладкиши
Кубински сладкиши
Кубинските сладкиши са доста вкусни, въпреки, че не са така изтънчени, като френските. Преди 100 години Куба отваря вратите си и позволява на хиляди холандци да имигрират. Те донасят и пастри традициите си. Почти навсякъде в Холандия разпознавам любимите ми сладкиши от детството. Най-популярни са тарталетите с меренг и мармалад от гуаяба. Правят се много лесно – основата е класическа – студено краве масло, нарязано на бучки, захар и брашно се омесват на тесто, което се влага във формички за тарталети и се пече на 190 С десетина минути. После в тях се шприцова мармалад от гуава и италиански меренг /рецептата е при снимката с тортата/. Сеньоритите са класически сладкиш „мил фьой“ – хилядолистно тесто с пълнеж от ванилиев крем. Разстелете бутер тестото върху тавичка, постлана с готварска хартия и го изпечете, според инструкциите на опаковката. Като изстине, го разрежете на малки правоъгълници и внимателно разделете на колкото можете пластове изпеченото тесто. Примерно една долна кора оставете по-дебела, шприцовайте върху нея от ваниловия крем, добавете по-тънка кора, сложете съвсем малко от крема, пак по-дебела кора и на края поръсете с пудра захар. За крема: сложете мляко да се загрее в тенджерка с дълбоко дъно, но не позволявайте да завира. Бъркайки с тел, изсипете вътре захар, колкото искате да ви е сладко, няколко прахчета ванилия и като се разтвори напълно захарта, сипвайте един по един, като бъркате непрекъснато, жълтъци. Сипвайте и бъркайте с телта, докато кремът се сгъсти. На половин л мляко отиват някъде към 5-6 жълтъка. Махнете от огъня и като изстине, прибавете, като бъркате с шпатула, предварително разбита на твърда пяна течна, животинска сметана.
А, това на снимката са банички с мармалад от гуава. Изпичате бутер тесто, нарязвате го и пак разполовявате листата. Намазвате долната половина с мармалад и захлупвате с горната. Намазвате с гъст сироп, направен от вода, захар и сок от лайм. Сложете в тенджерка половин л вода за заври и изсипете вътре 250 гр захар и сока на 1 лайм. Бъркайте, докато получите гъст сироп. С него намажете няколко пъти баничките отгоре.
 

La imagen puede contener: comida

Торта Флан /или по български Крем Карамел

Разтопете половин чашка захар до получаване на течен карамел. „Оплакнете“ с карамела отвътре кръгла форма за кекс. Разбийте с миксера 6 яйца с половин чашка захар, прахче ванилия и после прибавете 1 кутия кондензирано мляко, и 1 чашка течна, животинска сметана. Изсипете сместа във формата с карамела и сложете в дълбока тавичка или тенджера, пълна с вода. Внимавайте водата да не достига повече от ¾ от ръба на формата с карамела. Печете на водната баня в предварително загрята на 150 С фурна до пълното втвърдяване на крем карамела– като забиете в него клечка, трябва да излезе суха. Изстудения крем карамел обърнете в тортена чиния и нарежете на филийки. Добавете с разбита с малко захар и ванилия течна, животинска сметана.

Фейсбук страницата на Мариела Нордел

Още статии за храна, плодове:

Качете своя пътепис

Прочетете пътеписите и инфо от почти всяка точка за Куба и направете точките повече като качите свой пътепис!

Куба отвътре.Пътеписи и всичко за Куба

    Поръчайте си пътешествие до Куба

     

    Храната в Куба.

    Храната в Куба.

    Когато посещава Куба всеки турист очаква много екзотични плодове, тропически и морски специалитети. Но това не е точно така. Въпреки че в последните години /от 2013 -2017 година/ храната  в частните ресторанти значително се разнообрази, кубинската кухня е доста проста но и много вкусна. За това има много фактори, по-долу ще обясня защо.

    Традиционната кубинска храна се нарича comida criolla.

    Алфата и бетата на кубинската кухня е ориз и боб /конгри/ с печено или пържено пиле или пък със свинско.

    Конгри

     

     

     

     

     

     

    Бананите за готвене /платано/ или кореноплодните зеленчуци като юка, бониато /сладък картоф/ се използват като гарнитура, която прилича на нашия чипс. Често към основната порция се предлага и салата, която представлява домати, зеленчуци и марули или настъргано зеле. Доматите обаче нямат нищо общо с българския вкус. Аз съм вегетарианец, но туристите са ми споделяли, че свинското и пилешкото имат вкуса на „едно време“ в България, разбирайте наистина качествено и вкусно месо. Традиционен сос който кубинеца използва се казва потахе. Нещо като гъста бобена супа, в която има освен черен боб има лук, чушки и чесън. Потахето се слага върху ориза и се консумира.

    Морски дарове

    Въпреки че е морска държава, рибата тук е в оскъдно количество. Това е така заради слабо развития риболовен флот на Куба и заради топлите води около острова които заради това са по-бедни на риба. Друга причина е, че голяма част улова се кара към морските курорти като Варадеро и Кайо Ларго.

    Храната в Куба

     

     

     

     

     

    Най-големият специалитет в Куба е омара-лангоста. Опашната му част която се консумира се предлага печена цял, на късове, пълнен с кашкавал и шунка /марипоса/. Достъпен е предимно в частните ресторанти.

    Лангоста Омар

    В много частни ресторанти ще ви предложат парго /red snapper/, марлин- агуха, риба меч- емперадор. Скариди се предлагат навсякъде. Най-често ги готвят на плоча с чеснов сос или пък се панират. Октоподи се сервират само на 2-3 места в Хавана. Ако искате прясна риба, елате с мен на риболов или станете рано между 6 до 8 сутрин във всеки морски град рибари продават улова си. Или пък вземете въдицата си в Куба. В доста от къщите за гости с които работя и в няколко ресторанти може да опитате и cangrejo- рак на скара. Той се сервира с ориз, зеленчуци. Самият рак може да бъде цял, но най-често е смлян в нещо като яхния.

     

    Месо

    Както споменах по-горе, пилешкото и свинското в Куба са много вкусни. Предлагат се предимно пържени, често панирани с плънки от кашкавал и шунка. В много малко ресторанти се предлага заешко. Телешкото е по-трудно достъпно, защото в Куба с закон е забранен клането на крави и волове. Много кубинци са се шегували с мен, че ако убият крава лежат повече отколкото ако убият човек. И това наистина е факт. Но в държавните ресторанти говеждото е достъпно винаги. Популярен специалитет с телешко е бифтек по уругвайски- говежда или свинска пържола с пълнеж от кашкавал и шунка.

    Още една известна манджа е ропа виеха/стара дреха/. Прави се от говеждо месо /много рядко от агнешко/ Нарича се така, защото телешкото бон филе се нарязва на ивици, добавят се телешки бульон, доматен сок, чушки, лук кимион, чесън и други. В крайния вид ястието прилича на стара дреха, но е вкусно 🙂 Поднася се с ориз и/или боб или пържен банан.

    ропа виеха

     

     

     

     

     

     

    Десерти

    Ако сега /2017 година/ отворите сладкарница като в България, ще станете милионери в Куба. Защото въпреки че Куба е все още всред големите световни производители на захар, десертите им са доста постни. Не в буквалния смисъл. Преобладават пастелес /бутер сладкиши/ пандишпани и тестени сладки от гуаяба.

    Това което е много вкусно поне за мен се казва барра де гуаяба.  Сладко блокче от гуаяба.

    Обикновено се консумира с кашкавал като десерт.Типичен сладкиш е и кесо кон гуябя- кашкавал със сладко от гуаяба.

    Guayaba

    Като любител на сладкишите съм ги изучил много добре. Друг специалитет е тарталета, която представлява тестена подложка с пълнеж от гуаяба, банан или кокос. По улиците се продават познатите в Испания чурос- пържени тестени сладки поднесени с сладко от шоколад или карамел.  Също така може да опитата от техния крем карамел- флан. Популярен сладкиш е и torrejas- нещо като нашите пържени филийки. В случая те са напоени със сладък сос.

    Бутер сладкиши с мармалад от гуаяба.

    La imagen puede contener: comida

    Сладоледа е нещо като национална религия в Куба. Известната  държавна верига за сладолед Копелия ще намерите във всеки голям град. След като седите на опашка 2-3 часа, може да хапнете 2 топки сладолед за почти без пари. Но има и малки сладоледаджийници където може веднага да го вкусите. Преобладават вкусовете на манго, гуяба, сметана, банан. За разлика от България обаче, в Куба сладоледа е истински и се прави с истинско мляко! Това за съжаление е на път да приключи, тъй като от 2015 хранителния продавач на отрови Нестле масово навлезе на кубинския пазар.

    Кубински сладолед

     

     

     

     

     

     

    Хранителните привички на Кубинеца се различават в Ориентал/ Източна Куба/ и Западна Куба/Оксидентал/. Около Хавана  преобладават тестените изделия, картофите, доматите, традиционните ориз и фасул свински и пилешко.

    Пирули. Кубинското захарно петле

    La imagen puede contener: comida

    Захар на карамел със  ситно натрошени фъстъци.

    Закуските.

    Закуската която се предлага от къщите за гости в Куба на туристите  обикновено включва хляб, някакъв колбас, две пържени или варени яйца, сезонни плодове, ароматно кафе и чай. А кубинеца закусва на крак сандвич /лечон кон пан/ което представлява питка с голяма свинска пържола или стек с безалкохолно.

     

     

     

     

     

     

    Хлябът.

    Кубинският хляб често се прави от царевично брашно и има жълтеников цвят. Като се пресни са меки като памук. В пекарните масово се правят малки питки от бяло брашно които нямат нищо общо с българските. Може да си купите и франзели които са  по-дебели от познатите у нас. Заради вероятно климата на Куба, тук не се отглежда пшеница и суровината се внася предимно от Русия и Канада.

    Още мои статии за храна, плодове:

    Качете своя пътепис

    Прочетете пътеписите и инфо от почти всяка точка за Куба и направете точките повече като качите свой пътепис!

    Куба отвътре.Пътеписи и всичко за Куба

      Поръчайте си пътешествие до Куба

      Лас Тунас Куба. Град на кръстопът

      Лас Тунас Куба. Град на кръстопът.

      Туна на испански означава риба тон на български. Името на града обаче няма нищо общо с тази риба, а и града се намира навътре в сушата, разположен на централното шосе/carretera central/ което опасва Куба от провинция Пиняр дел Рио до Баракоа. Името Лас Тунас на този тих сто и двадесет хиляден град произлиза от местен кактус със същото име който расте в региона. Основан е през 1796 година. На града викат и балкона към Ориенте, а на близкия Баямо неговата врата.

      На Лас Тунас местните викат още входа на Ориенте/Източна Куба/ Тук ще видите колониална архитектура, спокойна провинциална атмосфера и абсолютно безвремие.

      Градът е малък и скромен от гледна точка на значими забележителности. Намира се в източната част на централна Куба преди Ориенте.  На Лас Тунас викат още портала на Ориенте защото от този град започва Източната част на Куба. Беден е на туристи, което пък ни дава възможността да усетим и тук абсолютната провинциална идилия на местните жители. Градът има население около 120 000 души. Забележителностите включват колониални сгради, музей, посветен на местния герой от революцията. Има няколко приятни парка, красив и спретнат център, както и уютни заведения за хранене. Престоят в тихата провинция е подходящ ако се пътува с автомобил от северна или централна Куба до Баракоа  или пък до Сантяго де Куба защото кубинските пътища след магистралата която продължава до Санкти Спиритус не са поддържани, което прави дългото пътуване леко изморително. До Лас Тунас се стига по централния път Carretera Central който опасва Куба от най-западната част до най-източната част на най-големия карибски остров. Не е препоръчително да се прави повече от една нощувка, един следобед там е напълно достатъчен, за да се разгледат местата и да си вземем дъх от дългия път. Тук може да разберете че сте в Ориенте защото повечето цени по заведенията са в песо Кубано и една вечеря може да струва около 8 долара което е значително по-евтино примерно от западна и централна Куба. Подходящи заведения с добра храна търсете около централната улица CARRETERA CENTRAL по която ще дойдете в Лас Тунас. Ще откриете няколко добри ресторанти като El Bacan, La Roca, La Bamba, La Bodeguida и други.

      Забележителностите включват колониални сгради, красив и спретнат център, няколко парка и толкова.

      Доста по-евтино е от Хавана да кажем. Подходящо за междинна нощувка ако обикаляте Куба.

      Качете своя пътепис

      Прочетете пътеписите и инфо от почти всяка точка за Куба и направете точките повече като качите свой пътепис!

      Куба отвътре.Пътеписи и всичко за Куба

        Поръчайте си пътешествие до Куба