Punta Frances. Пунта Франсес. Непокътнатия резерват на края на Куба.

Островът на Младежта е все още девствено и диво място в Куба. Пунта Франсес се намира в югозападния край на най-големия остров в Куба. До Пунта Франсес чужденците стигат само с организирани екскурзии с корабче или катамаран от хотел Колони. Достъпа до южната част на острова на Младежта е наличен само с открити листове както беше по времето на социализма в България до Ахтопол и Синеморец.

Пунта Франсес влиза в границите на едноименния морски резерват и за разлика от България където резерват е дума, подлежаща на диску$$$$ия тук строителство е забранено и дори посещенията са сведени до минимум. Но все пак  всеки един чужденец може да си поръча лодка от хотела в Колони и да го посети ако се съберат достатъчно туристи. Тъй като туристите които водех, избраха да си почиват на плажа, аз бях между петимата късметлии на лодката. По едно време капитана ме попита дали искаме пресен омар срещу 10 кука /прочетете повече за парите тук/ и аз разбира се нямах нищо против. Капитана /или някой от неговите приятели/ беше направил капан под водата и го бе напълнил с мъртва риба за примамка. Омарите са лешоядите на океана.

Гмурнахме се с капитана и извадихме 4 кофи с лангоста/омари.  Много са опасни като ги хванете защото антените им са твърди, тънки и дълги и могат да ви извадят очите. Ловят се само под корема с желязен шиш с кука накрая, защото отгоре обвивката е дебела и няма пробиване.

Няма нищо по-хубаво от пресен омар. Само да не сте вие омара. Докато е живо, клетото ракообразно се пъха в вряла вода за да се омекоти и после се разрязва на половина и се слага на скарата.

Между другото действието на „Карибски Пирати“ според повечето исторически сведения се е развивало тук. И наистина много кубински приятели ми разказват, че тук продължават да се откриват потънали кораби от 17 и 18 век. Отдавна не вярвам в Дядо Коледа, но според Луис Стивънсън и “ Острова на Съкровищата“ се намирах на правилното място да открия някой друг сандък с злато, откраднато от пиратите и корсарите от испанските галеони. Но аз си имам всичко. Не ми трябва злато, само ядове и фалшиви приятели с него.

Като приключихме с обяда след 30 минути по море слязох на Пунта Франсес.  Три километров плаж с бял пясък, синьо зелена вода и мангрови храсти. А както се оказа и блата във вътрешността. Тук няма нищо. По-скоро има всичко без хора. Прекрасно.  Но никога няма да забравя, как щракането на огромни бели раци изпокриващи се панически в дупките си изплашени от моето присъствие почти заглушиха идващото бедствие. А то бе поне в лицето на четири батальона от добре обучени комари, които ме нападнаха организирано пикирайки  и единственото действие бе да се гмурна в морето и да не излизам скоро. А как ли са се чувствали горките пирати и корсари, които са използвали този остров като временно убежище и временен пристан.

Все пак когато изтребителите си тръгнаха, се разходих и се гмурках наоколо. Кристални сини води,  корали, цветни риби, пясък като брашно като на Кайо Ларго. Все пак обаче не успях да стигна до магическото село Ел Кокодрийо което освен че е запазено и чисто, можеш да хапнеш за 50 цента пресни морски дарове и да спиш за 2 евро 2-3 дни. Но достъпа на чужденци до него става само с открит лист, който все пак разбрах как се издава но нямах време да отида. А може да се е променило нещо. Все пак бях там 2016 година, а сега сме 2019.