На 31 март 2012 година се върнах от месечното пътешествие в една страна чиито хора, природа, музика провокираха в мен поредното преосмисляне на екзистенциалните житейските истини. Да надзърна отново в себе си и да се гмурна смело в карибско синята бездна на мечтите си.
Зa да преоткрия, че щастието идва отвътре, дълбоко в нас.Стига да имаме смелостта да се чуем. Но с бистър и спокоен поглед, за да познаем своя истински образ всред напластялите се ежедневни гримаси и маски. А Куба е живот, слънце и песен. Доказателството, поредното, хилядното че човек може да живее с усмивка в сърцето си без да има нищо материално. Топлата кубинска усмивка стопи зимните ми предразсъдъци. До кога ли пак.
Какво е всъщност Куба? Любов, танц или просто една остров на хиляди километри? Революция ли или подвига на бунтарите срещу режима на Батиста? Страст, сон и салса?
Не мога да определя. Дали мога да определя любовта? Ще се пробвам в пътеписа следващия месец.
Маршрут:
