|
|
Великият Бог Маниту седял сам, тъжен и замислен в своята небесна къщичка. Хората долу продължавали с безмислените си войни и дребни дразги. Тогава той решил да им помогне да превъзмогнат различията си.
Слязъл от небето и повикал човеците. На брега на могъщата река St Lawrence изкарал един вързоп и разтелил от него на земята огромна райска градина. Казал им:
„Това е подарък за вас. Живейте и се радвайте на любовта и хармонията. Ако нарушите мира, ще го взема обратно!“
Хората много се зарадвали. Забравили за егото си и заживели задружно. Не след дълго обаче, отново започнали старата песен на нов глас, забравяйки за всичко…
Разгневен, Бог Маниту слязъл на земята и събрал в един вързоп рая и полетял към небето. Не щеш ли, вързопът се скъсал и от него райската градина се разсипала на много парченца над реката, образувайки хиляда острова…
Индианска легенда
———————
St Lawrence се отича от езерото Онтарио при град Кингстън от северната страна /Канада/ и нос Винсент, САЩ от южната. На около 60 км от началото на реката се намира местността Хиляда Острова.
Всъщност, островите са точно 1864. Интересен е критерия по които се броят, а именно това са тези късчета земя, които са над водата/леда 365 дни в годината и са дом на поне две дръвчета.
Местността е дом на най-големите богаташи. Вили тук имат най-видните бизнесмени и политици в региона. Посредата на реката минава границата между САЩ и Канада. Когато взехме корабчето от RockPort, Канада, влязохме в Щатите за да обиколим повечето от известните острови.
Вижте по-голяма карта
————
Следва: Отава: столицата толкова много култури..
Само тук може да видите как една пета от сладката вода на света се спуска с повече от 65 километра в час в сините бездни на коритото на Ниагара! Поради огромната мощ на падащите води, брега се руши. В миналото той се е местил с 3 метра всяка година, а през двадесети век иновативните методи на хидроинженерите намалят ерозията до 30 сантиметра на всеки десет години.
Канадската част предлага по-добър изглед към водопадите и за това е по-предпочитан.
Всъщност ако разполагате с ден тук, може да си направите следната програма:
1.Кулата SkyLon. Величието на Ниагара може да се разбере най-добре от високо. От външните и асансьори, а и от наблюдателната площадка може да видите водопадите под съвсем различен ъгъл. Качете се първи, възможно най-рано /отваря в девет часа/. Иначе тълпите от туристи просто закриват изгледа. Билетът е 14$ без таксите, като ви предлагат и някакви 3d/4d/5d филми в допълнение, не се лъжете. Гледайте си вашия филм, той е най-добрия. 
Отгоре гледката наистина е зашеметяваща. Особено сутрин, когато Слънцето все още е ниско.. Струва си да останете поне 20-30 минути.
2. Made of the Mist: Задължително. Впечатляващо е да застанеш посредата на бушуващата водна стихия. Не си носете фотоапарат или всякаква подобна техника, освен ако нямате достатъчно влагоустойчива чанта за това когато се наложи.
3. Journey Behind the Falls. Атракцията представлява тунел до 46 метра във вътрешността на „Подковата“ . Спускат ви с асансьор на 30 метра в подножието на водопада. Веднага на изхода до вас ще видите площадката за наблюдение. Със сигурност ще се намокрите ако нямате дъждобран излизайки на последната. По нататък в тунелите има няколко оградени изхода към водопада, откъдето се чува оглушителния трясък на падащите води. Поглеждайки през „прозорците на ада“ може да ви се стори че небето се е сляло с водата. Шумът от разбиващите се води е невъобразим. За да добиете бегла представа, представете си че сте в облаците по време на най-силната лятна буря, която помните.
След като видите всичките тези неща имате още 4-5 часа, може да отидете до Аква парка MarineLand, за да видите делфини, косатки, белуги. Но ако имате американска виза, най-добре е да разгледате от другата страна на реката.
Ако смятате да нощувате тук, задължително вижте нощните цветове на водопадите!
Самият град Niagara Falls не предлага нещо уникално, ако това не е за вас казина, шопинг центрове и световноизвестни вериги кафенета.
——–
Следва град Торонто: Любов от пръв поглед!
Повече от 4600 километра приключения с кола, едномоторен самолет, фериботи и яхта. Три канадски провинции: Онтарио, Kвебек, Нови Брунсуик. Двадесет и пет дни по пътя на най-пълноводната река в Северна Америка-St. Lawrence.
Отичаща се от езерото Онтарио, тя свързва големите езера с океана и е най-важният воден път в Източна Канада. По поречието и са най-стратегическите градове в провинция Quebec във втората по големина страна в света. Установените около реката десетки природни паркове с планини, водопади,езера и плажове правят пътуването изключително.
В нейната делта, най-голямата в света живеят тринадесет вида от най-големите бозайници на света включително и синият кит, достигащ до 25 метра! Фиордът в национален парк Saguenay е уникално съчетание между планина и река..
Полустров Gaspesie,разположен между залива St Lawrence и делтата на едноименната река е продължението на обширната планинска верига Апалачи и e определен от Националната Географска Асоциация като третата по красота дестинация в света!
Тези и още хиляди други впечатления очаквайте много скоро!
Пътеписът ще съдържа в себе си всички по-интересни спирки по пътя на величествената St Lawrence по пътя и до океана.
Искам да благодаря на приятелите ми Иван и Борислав, заради които това пътуване стана възможно!
На картата може да проследите в синьо маршрута ми.
Приятно четене!
View Larger Map
———-
Следва: Част първа. Водопадите Ниагара. Живителната сила на езерото Онтарио.
Торонто е най-големият град на Канада и главен град на щата Онтарио. Намира се на брега на езерото Онтарио. Пъстър и огромен, многонационален и подреден. Тук е най-голямата китайска общност в Канада : над 750 000 души! Освен това финансовата столица на Канада е населена от мексиканци, кубинци, хаитяни, корейци, индийци, араби, европейци. Българската общност е между 10 и 12 хиляди души. Със сигурност местните са малцинство. Едва ли ще се учудите, ако ви кажа че тук е и най-голямото гей-общество в света.
Как го видях аз: чисти улици, приветливи хора, високо строителство, безкрайно много паркове и градини, синьо езеро като море и най-високата кула в света за да видиш всичко това.
Oще миналата година, когато от Youngstown видях очертанията на най-големият канадски град разбрах че ще бъда там.
Разполагах само със седем часа за разглеждане, така че не твърдя че този маршрут е достатъчно опознавателен и предполагам има още стотици места, които си струва да бъдат видяни!
Да започваме:
1. Кметствата на Торонто/Downtown/
Започваме от старото кметство на града, намиращо се на 100 QUEEN str. Построено в неоромански стил от архитекта E.J. Lennox и завършено на 18 септември 1899 то е било най-голямото общинско здание за времето си в цяла северна Америка. Продължете по същата улица за да стигнете до новото кметство, отстоящо на 100 метра. Toronto City Hall се намира пред площада Nathan Phillips City Square и малко наподобява нашия соц център Бузлуджа. Чудесният площад е място на различни прояви и изложби. Тук е и паметника на Уистън Чърчъл.
2. Парламентът.
Продължете по Queen street надолу още 100 метра и завийте надясно по University Avenu. След около километър и нещо ще стигнете до красивия Queen’s park и до местния парламент -втората по големина институционна сграда в Канада. Там може да наблюдавате на живо заседанията, ако ви влече.
3.Художествената Галерия -Art Gallery of Ontario
След като разгледате всичко, тръгнете обратно по University Avenu посока езерото Ontario. На пресечката с College str завийте вдясно по същата улица. След около 200 метра завийте вляво по Beverley Str. където след около 1 километър на пресечката с Dundas Str ще видите галерията, която е десетата по големина в Северна Америка с повече от 68 000 творби, разположени на 45 000 квадратни метра.
4. Китайският квартал
Тук са „само“ около 7. Този беше най-близко и за това го препоръчвам.
За да стигнете до центъра на квартала тръгнете по Dundas Str W посока към Toronto Western Hospital и завийте вляво по Spadina Avenu.
5. CN Tower. Построената през 1976 година и със своите 554 метра дължина, кулата е държала първото място за най-високо здание в света до 2007 година /изместена от Бурж Халифа /. Страхотно е да погледнете града от горе и невероятно синьото Онтарио.
За да стигнете до там, тръгнете надолу по Spadina Avenu и като стигнете до Clarence Square завийте наляво по Wellington Str. Като стигнете пресечката с Simcoe Str завийте надолу към езерото /ще видите и кулата вляво/.
Качете се горе. Ако е в работен ден, това ще стане по-бързо. Ако е по залез слънце, ще е прекрасно. Под вас може да видите подвижната конструкция на спортното съоръжение Rogers Center, която се затваря при лошо време. Легнете на стъкления под ако ви стиска Аз имам опит
След като слезнете от кулата, може да се разходите в прекрасния Roundhouse парк до CN Tower. В голяма музейна композиция ще видите как локомотивите са са въртяли в миналото за да се закачат за вагоните с цел пестене на място.
View Larger Map
————
Следва Хиляда острова. Началото на голямата река St Lawrence.
Обичам пролетта през май и юни. Тогава тя е най-лъчезарна, цветна и синя. Около Гергьовден е чудесно да направите една шестдневна православна екскурзия от село Ковачевица до невероятните скални манастири на Метеора.
Ден първи:
Избрах с. Огняново, до Гоце Делчев. Чудесно, спокойно място с минерални басейни и сносни цени за нощувка. Два са хотелите, които препоръчвам: хотел Делта /нощувка около 70 лв със закуска/ или военния хотел /45 лв без закуска/. Сутринта започнете с разходка до Лещен и Ковачевица. В последното село може да обядвате в една уютна кръчма с дворче на 30-40 метра от пощата и училището, където повечето продукти са собствено производство и екологично чисти. Посетете църквата.
След обяд е време за малко по-топло място в Кавала, Гърция през близкия ГКПП Илинден. Най-добре е да изберете място за нощувка извън пренаселения и сбит град, примерно в Палио Цифилики /или съседна Ираклица/ . Курортните селища са на 6 км от третия по големина град в южната ни съседка. Там избрах да пренощувам в Анестис. Сравнително близко до плажа, има къде да се спира и е чисто. Цената за нощувка на апартамента е 50 евро .
Ден втори и трети : Кавала и о.Тасос
Кавала е доста популярна дестинация. Разгледайте старата част /полуострова Panagia/ и крепостта на върха . Сутринта се изгубете в малките романтични улички, приличащи малко на старата част на Търново..
Към обяд може да поемете към Тасос. От Керамоти, намиращ се на 40 км източно от Кавала има редовни фериботи и до бившия български остров, които могат да пренесат и колата ви. С автомобила може да направите чудесна обиколка на Тасос. Преценете колко време ще останенете на там според разписанието на ферибота. Докато плавате, снимайте чайките, които кръжат около вас с надежда да им подхвърлите нещо.
Остров Тасос.
Ако сте решили да отделите повече от ден тук вижте селището Makryammos и мраморния плаж, намиращ се на 4 км от тук. После тръгнете към Panagia. Градчето е разположено в източната част на острова, сгушено в стръмните склонове на планината. След това поемете на юг, към най-живописната част. Ще видите много пусти плажчета, малки и ниско застроени курортни селища. И хора които ценят природатата си..
Ден четвърти: Халкидики, Каssandra
Сутринта поемете от Кавала /или съседните Палио Цифилики, Ираклица/ по чудесната магистрала Egnatia Odos, виеща покрай морския бряг към Солун. Излезте от нея след град Rentina, покрай езерото Madytos, където ще навлезете в Халкидическия полуостров. Следващата пролетна спирка тук е в най-западния ръкав Kassandra. Във вътрешността до градчето Kryopigi намерих перфектната вила за почивка: Вила Джордж: точно до плажа и с добри цени за този момент: 40 евро за просторен апартамент с голяма тераса с изглед към морето, даже и към връх Атон в далечината..
Местата за разглеждане и разходки:
Отидете до Afytos /8 км/ който прилича на нашия Несебър донякъде. Nea Fokea /14 км в същата посока/ e приятно пристанище, където времето сякаш е спряло. Наблизо има стар морски фар. Може да обиколите ръкава Kassandra с кола.
Ден пети и шести: Метеора
Ако тръгвате от Халкидики, ви чака около 270 км път само по магистралата Еgnatia Odos към вътрешността на Гърция/ по която ви препоръчвам да минете заради живописността и, а освен това другият вариант по Nea Ethniki Odos беше в ремонт/ и около 40-50 км приятен, полупланински път от отбивката на магистралата за Grevena до село Кастраки, където беше избора ми за нощувка. Хазяите ми са гостоприемни и топли хора. За чиста и спретната стая със собствен санитарен възел заплатих 20 евро след малък пазарлък . Ето координатите им : дом. телефон: 2432023791 и мобилен 6978019188. – г-н Christ Bloutsos. Кастраки се оказа по-добро място за престоя, защото селището е по-тихо, по-приятно, по-близко до манастирите в сравнение със съседния град Каламбака.
За да усетите духа на мястото, останете тук поне два дни, за предпочитане през работни дни, за да избегнете тълпите. И ако застанете високо, високо по залез слънце и сърцезавате смело устремените в небето скали и манастири накацали по тях, сигурно ще си дадете сметка на какво е способен човешкия дух.. и струва ли си човек да е високо над нещата.
Какво да видите:
Южно от селото се намират изградените в огромни скални дупки манастири Aghia Trias, неописани в туристическите брошури. До там води кафяв път, стига се и с коли. Има табела, забраняваща достъпа до тях, но тъй като беше неделя и имаше служба, успях да ги разгледам.
След това поемете по пътя към манастирите. От Кастраки с кола отнема около 20 мин за да достигнете Moni Megalou Meteorou, първият построен манастир в района през XIV век от св. Атанасиос. Около 1340 година светецът се установява да живее постоянно в на това място, наречено още „Platy Lihto“ и го кръщава „Meteoro“ което пък става нарицателно за цялата местност. Манастирът бива разширен от св. Ioasaph, син на гръцко-сръбския цар на Епирус и Teсала през 1387/1388 година. Мощите на двамата основатели, както и на други монаси се съхраняват в свещената обител. Библиотеката на манастира приютява повече от 640 ръкописи, като най-старите датират от 861 г. след Христа. Четиристотин стъпала ще ви отведат до Гран Метеора. Свещенниците все пак избират по-прекия път с кабинковия лифт.
След като разгледате църквата „Преображение Господне“, надникнете в музея и видите как са живеели монасите през вековете, може да се отправите към съседния манастир Vaarlam. Той е кръстен на отшелник, изкачил се на скалата и направил тук свое убежище и параклис . По-късно през 1517 година двамата братя Theophanes and Nektarios Apsarades от Йоанина изкачват мястото, като изграждат наново и разширяват изоставения параклис, който с годините става манастир.
Следващият “ Moni Agias Triadas“ /Св. Троица/ може би е най-невероятния от всичките. От него се разкрива неописуема гледка към цялата местност, близкия град Трикаля, манастира “ Св. Стефан на юг, долината и високите над две хиляди метра планини в далечината. Основан е през 1362 г. a подновен и разширен през 1475 г.
След като се налюбувате на гледката и разгледате всичко, слезте по дългите виещите около манастира стълби и разгледайте женския манастир Св. Стефан, построен през 15 век .
При наличие на време, разгледайте и другите oтворени за посетители : намиращият се до Grand Meteora манастир Hyapapanti, св. Никола и не на последно място Roussanou. Входът за всеки е две евро.
Метеора е забележително място. Величието му завладява всеки посетител. Посрещнете изгрева на някоя скала. Сами. Не бързайте. Позволете пролетта да разцъфти във вас и ..да ви направи по-добри. До нови срещи!
Първоначално искам да благодаря на един човек за шанса да бъда на това изпъстрено с аромати и багри, страсти и емоции събитие. Да благодаря и на WikiPedia за предоставената информация.
Благодаря и на Ви-Джей за това, че имаше търпението да ми обясни повечето от ритуалите.
Всичко бе толкова изрисувано и цветно, че когато свършиха събитията, си мислих, че съм бил в една красива анимационна история с щастлив край .
Индийската култура и традиция възприема сватбата като нещо епохално, завинаги обвързващо събитие в живота на влюбената двойка. Вярва се, че събитието е началото на пълното сливане – емоционално и духовно, на двама души. Подготовката е също невероятна особено при богати семейства. Предвид на това не трябва да ви учудва фактът, че като се роди дете, родителите му откриват спестовна сметка за…. познахтe ли? За сватбата!
Ритуалите са много различни в съответните области на Индия. Тук описвам сватба от Северна Индия. Tези от южната част се различават съществено.
Празникът е планиран в продължение на шест-седем месеца, датата- съгласувана от екипа от астролози, посочили подходящия ден след хороскопи. Сватбените събития започнаха на 3 декември в Дубай и продължиха до 10 декември на о.Бали, Индонезия.
Гостите бяха над 800! Повечето не се познаваха с булката/младоженеца. Индийските традиции казват, че колкото повече поканени има на една сватба, толкова са по-богати семействата. Много рядко хора от различни касти се женят един за друг и тази сватба не бе изключение. Тук бе прието подаръците да са златни монети/кюлчета.
Организацията бе перфектна! На летището в Денпасар /Индонезия/ бусове с указателни табели взимаха гостите от летището и ги отвеждаха право в курорта. Влезли в разкошния хотел, посетителят веднага разбира какво ще има тук. Навсякъде по фоайетата висяха картини с колажи-фоторепродукции на младоженците. Те просто са звезди! Имаше специално гише, отговарящо за настаняването. В стаите човек намира програмата за всички събития…
Като цяло празненството бе екзотична смес от индийските традиции и възприети от западното общество порядки.
Доста често родителите преценяват подходящия партньор за своите наследници. Ако трябва да бъдем точни, около 85% от браковете в Индия стават по инициатива на възрастните. Което донякъде има смисъл, донякъде не.
В случая момчето и момичето се запознават в Америка, докато следват и след одобрението на родителите си решават да се оженят.
Готови ли сте? Започваме!
3.12.2009! Dubai, Emirates Towers, Godolghin Ballroom 20:00 h облекло: Традиционно
MATA KI CHOWKI – Или „Tържество на майката на боговете“
Целта на тази среща бе да се запознаят гостите един с друг. На всеки бе раздадено „моли„ /mauli/, наподобяващо нашата мартеница, но със съвсем друго значение. Използва се при различни ритуали и на него преобладават червеният и жълтият цвят. В случая хиндуисите си вързват „моли“, за да мине сватбата безпроблемно и гладко. Тази традиция се казва Barni Bandhwana и се прави 15 дни преди сватбата. Всички хиндуиси минаха през статуята на Durga или още Шахти върховната богиня майка, за да се помолят за сила, пари и за щастието на младоженците.
8.12.2009. Бали, Индонезия. час 11:00 h, място: Temple Garden, Westin Resort, Nusa Dua облекло: Традиционно
„Thread Ceremony“ Janeu – The Sacred Thread
Свещено кръщаване
Всеки мъж минава един път в живота си тази церемония. Нещо подобно на нашето „кръщене“ . На тази церемония Пандит /свещеникът/ благовещава с молитвен огън аван /hawan/ младенеца, за да може той да е готов да стане мъж. Младоженката не присъстваше.
Доста oт мъжете бяха къносани което е един от многобройните обичаи за здраве. По време на самата церемония Пандит-а слага „конет“ /Церемониална връв -гердан/ върху човека, който кръщава. Оттук нататък човек трябва да носи това цял живот, но повечето индийци не го правят, а само Пандитите. Както при повечето церемонии, „Пожари“ сложи „Тиляк“ на челото на младежа, използвайки KumKum червен прах.
Зад тях може да видите божеството-слон Ганеша. Той е унищожител на пречките и като такъв е нормално да бъде призован преди всяко начинание.
След края на церемонията, младоженецът поиска пари за здраве от всички гости, започвайки от най-близките.
Всичко завърши с песни и танци..
8.12.2009 Бали, Индонезия. час: 21:00 място:Nusantara Ballroom, Westin Resort, Nusa Dua oблекло: официално/костюми
Ring Ceremony
Не бързайте! Тази церемония е официалният годеж, на който влюбените размениха пръстените си и обявиха пред множеството, че ще се женят! Индийците си подаряват пръстените преди сватбата доста често 6-7 месеца преди събитието. Целта е да се покаже пред роднините обвързването на двойката а не толкова демонстриране на показност.
Помещението, предхождащо балната зала бе декорирано в бели клонки. Разкошен мек, бял килим допълваше бялата феерия. Под светкавиците на фотоапаратите и камерите гостите поздравяваха роднините на младоженците. След няколко питиета на шведската маса хората бяха поканени в балната зала. Там, на бляскавата сцена, декорирана с бели ориенталски мотиви, младоженецът сложи пръстена на избраницата си под бурните овации на всички. След това и двамата бяха пременени в гердани от цветя.
Останалите без дъх гости не бяха подготвени за следващата изненада: танцова група, сякаш дошла от улиците на Рио по време на карнавала покачи градуса на настроението още повече. След представлението с много песни и танци се забавляваха до зори.
9.12.2009 Бали, Индонезия. час: 11:00 am място:The freshwater Pool, Westin Resort, Nusa Dua oблекло: бански костюми
Pool Party
Организаторите се бяха постарали максимално да сближат гостите: и какво по-удачно средство от това като плажното парти?
Още към 10:30-11:00 сутринта гръмка музика събуждаше последните махмурлии от вечерта. Верни на блестящия си стил, екипът на сватбата раздаде по стаите джапанки и плажни хавайски блузки. Имаше танци и смях на дансинга, а индийците започнаха да се къпят в басейна с дрехите, не смеейки да ги свалят.
9.12.2009 Бали, Индонезия. час: 21:00 pm място: The Nusa Indah Ballroom, Westin Resort, Nusa Dua oблекло: като за бар 
Mehdni and Sangeet Ceremony : Ергенско парти и разкрасяващи церемонии /Mehndi/
Основната цел на това събитие бе веселбата ! И красотата. Ръцете на повечето жени биваха изписани с Mehndi. Традицията казва, че колко по-тъмна е къната, толкова повече ще бъде обичана жената
Тази сватба впечатляваше с всичко. Вечерта не бе изключение. Залата, която с мъка помести нетърпеливите гости, бе превърната в огромна дискотека със сцена и огромни букви над нея : Bollywood Dreams. Но една от големите изненади на вечерта предстоеше.
От двете страни на сцената имаше огромни монитори, предаващи какво става на дансинга. И когато всички вече започнаха да се суетят и чудят къде е щастливата двойка, музиката се усили тържествено, а огромна платформа, украсена със стотици цветя и ефирни сребристи украшения, започна да се спуска бавно от тавана. А кой беше там? Хората започнаха да подскачат, бързайки да видят красивата тайна. И когато тя се разбули с падането на „люлката“, настана невъобразим шум от еуфорията наоколо. Под бурните ръкопляскания двамата влюбени пристъпиха на подиума.
След кратка церемония дойде време за една интересна традиция. Прието е на такива събития съучениците/приятелите на младоженците да правят представления. Първата група бе от страната на булката: те представиха комедийна театрална постановка. Всичко бе изцяло на индийски. След това дойде време на съучениците и аверите на младоженеца, включително и двете му сестри. Първата група се е подготвила добре, ала втората е като епизод от Дансинг Старс по нашите телевизии. Тези хора танцуваха и пееха в перфектен синхрон, сякаш това са правили цял живот. Доста често тези постановки пресъздават сцени от запознанството на младоженците и/или любовна история, подобна на тяхната.
След всичко това кратък концерт изнесоха двама известни индийски певци, единият от които поп-иконата на Индия: Sonu Nigam
——
Следва: Част втора: Осъзнаване на отговорност, ритуала Baraat- Взимане на булката, Saptapadi – последните седем стъпки преди обвързването.
10.12.2009 Бали, Индонезия. час: 11:00 am място: Westin Resort, Nusa Dua oблекло:традиционно
На този вълнуващ ден бяха кулиминациите на всички събития. Един ден, изпъстрен със страсти, танци, веселие, церемонии от сутрин до зори!
Сватбата!
“ Осъзнаване на отговорност“
В началото на деня, към 11:00, в две отделни зали се бяха събрали роднините съответно на младоженеца и бъдещата му жена.
Беше ред на тъй-важната церемония по “ Осъзнаване на отговорност“. Какво представлява тя:
В две различни помещения се събират близките на младоженците, без да се виждат. “Пандит-ът“ или „Пожари“ с песни и псалми на младите им разказва колко по-различен ще бъде животът им оттук нататък и за това, колко по-отговорни трябва да станат. Булката счупва малък порцеланов свещник с пясък. Вярва се, че ако го счупи отведнъж, всичко ще върви по „мед и масло“. Сменят се обувките на момичето и момчето, което е свързано с новото начало.
Върху младоженеца се слага МАЛА или ХАР – гердан за здраве.
В края на церемониите майките на младите слагат голяма сребърна купа със свещена вода и свещ върху главите си и започват да обикалят срещайки се отдалече, за да предпазят децата си от лошите мисли.
Още един колоритен обичай бележи приключването на тази вълнуваща церемония. Приятелите и роднините на момчето разкъсват дрехите му.
След това трябва да ги хвърлят в течаща вода : река, море или океан. Така, останал по бельо, на младоженеца му остава още едно изпитание : седем омъжени жени го къпят с малки съдове със свещена вода. Това символизира седемте живота, в които младоженецът ще остане със своята любима. Не забравяйте, че индийците вярват в прераждането..
„Vidaai“ или както се „Rukhsati“ /Северна Индия/.
Ритуалът, когато булката напуска бащиното огнище и тръгва към дома на своя бъдещ съпруг. Близките около нея и дават извезана носна кърпичка, с която да избърше сълзите си. Бащата слoжи „Теляк“ на челото на дъщеря си, а роднини и приятели дадоха малки подаръци и сладки. Булката прегърна си за последен път, искайки тази прегръдка да е вечна. Сълзи потекоха от очите на цялото семейство и приятелите.
Baraat
Взимане на булката!
Всички, които бяха от страната на младоженеца, бяха нахлузени с еднакви многоцветни „ПАГРИ“ или “ САФА“. Много стискат на главата, не знам как издържат тези хора с тях..Около 150-200 „сватбари“ от мъжката страна, акомпанирани от барабани, отиваха да вземат булката.
Тя всъщност беше в една зала от другата страна на хотела и така множеството просто обиколи хотела, с което предизвика фурор сред местните и персонала. Женихът, облечен в sherwani /дълго сако, извезано със скъпоценни камъни/ и churidars /тесни официални панталони/ се беше настанил в бяла, украсена с цветя каляска, теглена от бял арабски кон / слон не можаха да намерят/ и следваше шумното всеобщо веселие. Преди да тръгне, младоженецът получи „теляк“ от семейството, а сестра му нахрани благородното животно със сладко зърно.
Гостите от женската страна на булката ги посрещнаха с гердани от цветя за добре дошли. След това всички заедно си направиха невероятно пого- шоу, като скачаха, танцуваха замеряйки се с цветове, шапки под ритмите на барабаните /танцът dholak/. Най- накрая и младоженеца с „Мукут“ на главата си /сватбена шапка/ влезна с бурната подкрепа на всички.
Това, което остана, е да види къде е булката. А тя къде беше наистина!? Там в стаята, забулена с червен воал /ГОНГАТ/, чакаше своя избраник.
Младоженецът получи сериозен отпор от приятелките/сестрите на булката си. Традицията Baasi-Jawari повелява да се откраднат обувките на момчето и след сватбата да се върнат срещу подаръци. След малко бутане, пазарлъци за зестра и размяна на сладкиши множеството начело с младоженеца нахлу в стаята и седна до своята избраница. След това дойде ред на друга традиция: събиране на цветя от пода на стаята: който събере повече, той ще командва.
Сватбата…
10.12.2009 Бали, Индонезия. час: 8:00 pm място: Westin Resort, Nusa Dua oблекло:традиционно
Малко по-късно, в 8 часа вечерта започна самата сватба. Като в мечтите на брега на морето. Специално за това беше построена разглобяема платформа и три бели постройки върху плажната ивица. Един малък Тадж Махал.
Настъпи момент булката, забулена в гонгат /було/ и с приказна червена рокля /сари/, обсипана със скъпоценни камъни да пристъпи по меката пътека, водеща към сватбения олтар или „mandap“. Момичeто бе водено от най-добрия приятел на младоженеца. Te бяха приветствани от родителите на двамата, заели местата в непосредствена близост. Свещеникът сложи венец от цветя върху младоженците. На олтара те разменяха венците си взаимно, „var mala“, показвайки на всички своето решение да бъдат оттук нататък съпруг и съпруга. Там Ганеша богът слонско лице, бдеше за святостта на церемонията и предпазваше от пречки. Булката се опитваше да бъде колкото се може по-свенлива, гледайки надолу.
Върху им “ Пожари“ сложи два шала, а с третия завърза двете им ръце традицията Хатияна: символ на обвързаността… В първия павилион бе хорът: който освен че пееше, произнасяше името на всяка церемония която следваше. Във втората бяха родителите на младите, а в съседния най-близките роднини.
Около свещения огън „hawan“ двойката, със завързани ръце, обикаля 7 пъти, обричайки се да са завинаги заедно. Този ритуал се казва Laja Homa и след него се счита, че двойката е вече семейство.
Saptapadi – /от Санскрит – 7 стъпки/ е последната, най-важната церемония за цялата сватба. Обикаляйки седем пъти около свещеният огън, двамата тържествено се заклеват:
„Ние направихме седемте стъпки. Ти ставаш мой завинаги. Ти ставаш моя завинаги. Да, ти си моя спътник и всичко мое в живота. Аз не мога да живея без теб..Нека да споделим живота си. Ние сме светът…Ти си мисъл, а аз съм звук. Нека нощта е медена за нас. Нека земята е медена за нас..Нека цветята да бъдат медени за нас..Нека слънцето да е мед за нас..Нека свещените крави ни дарат със своето медено мляко..Раят, земята, планините и цялата вселена са в пълно равновесие и нашето обединение е пълно.. “
Всичко завърши с 5-6 минутни фойерверки и коктейл след това.
И накрая този невероятен ден завърши с последната, най-официалната поздравителна церемония.
11.12.2009 Бали, Индонезия. час: 01:00 pm място: The Nusa Indah Ballroom, Westin Resort, Nusa Dua oблекло: официално.
Pakeezah Night “ Mehfil -E-Suroor“
Nusa Indah Ballroom, която само преди два дни бе огромна дискотека, сега под декорите приличаше на приемна зала от някой дворец във Виена. На огромни екрани се предаваха поздравленията от сцена. Дават се „Ашивад“, подаръците с пожелания за хубав живот. Всичко беше блясково и празнично. Булката беше в ослепителна златиста рокля, а младоженецът в смокинг. След 2-3 часа, когато и последният гост поздрави новото семейство, всичко приключи.
—-
Така приключва и моя разказ. Надявам се през моите очи да сте успели да надникнете във вълшебството на това цветно тържество. И да сте усетили, поне малко от какво значение е сватбата за тази духовна държава.
Този пътепис посвещавам на моята племенница Мариана, която се роди на 11.01.2010 и нейната баба и моя майка Мариана, която имаше рожден ден ! Обичам ви!!! Пожелавам на малката Мариана да стане пътешественичка и да следва мечтите си!!!
Остров Бали е един от 17 508-те острова на Индонезия. Намира се малко под екватора, в южното полукълбо. Първи впечатления : задушно и топло време, бедни, приветливи и усмихнати хора, чисто море, обратна лента на движението, храмове до всяка къща. Религия- хиндуизъм.
Как да стигнете до там?
Аз ползвах Сингапурските авиолинии, които имат редовни полети от едноименния град-държава до Денпасар, главният град на остров Бали, Индонезия.
Малко съвети за пътешествениците:
От хотела в който сте отседнали могат да ви организират екскурзия до популярни дестинации на острова, но аз ви съветвам да си вземете един шофьор с кола. Аз избрах г-н Nyoman Kastana /телефон +6281338519327/ : говореше сносен английски, знаеше пътищата и всички забележителности а и като човек е ОК. Тук играе и пазарлък- винаги може да коригирате цената, поискана от него-обикновено с 30 до 50 % – зависи от вашата настойчивост . За някакъв ориентир – шофьорът склони да ме кара цял ден за 70 $ като в това се включваше и бензина. Ако не се притеснявате от обратното движение, стотиците моторетки /главното средство за придвижване/ и не много ясните указателни табели може да си наемете кола /от 20-40 $ на ден/. Островът е дълъг 153 км, широчината му е 112 км. Улиците и пътищата са тесни, особенно междуградските/селските/. Булеварди видях само в главния им град Денпасар.. Повечето места не са много далече, но не може да се кара бързо- пътищата не го позволяват и средната скорост е около 50 км/час. Като последно, моята начална точка бе хотелът ми в Нуса Дуа, намиращ се в най-южната част на острова-полуостров Bukit и дестинациите ми са съобразени с това. Температурите са между 23-24 до 30-31 градуса, като никога не надвишават или са под тези стойности. Средната влажността на въздуха е между 70 и 90 % което носи усещането за много топло време и предизвиква непрекъснато потене. Друга важна подробност: при посещение на храмове носете си дълги рокли/панталони, тоест не трябва да се виждат краката. Освен това не е прието жени в период на месечно неразположение да влизат в свещените домове.
Първа дестинация и програма за деня:
Тръгваме към Бедугул -планинска зона в центъра на острова с езера, гъста растителност, манастири, оризови хълмове. Областта започва на 18-20 км северно от Денпасар. Средна надморска височина -700 м. Тук е по-хладно и приятно.
Отправяме се към храма- икона на Бали “ Pura Ulun Danu Bratan“ или „Lake Bratan Temple“. Построен през 1633 г.мето на хидуисткото светилище идва от “ Ida Batara Dewi Ulun Danu“ – богинята на езерото, на чийто бряг е кацнал храма. Разгледайте после и мюсюлманският храм, който също е наблизо.
Тук имах шанс да присъствам на религиозна церемония. Процесията се състоеше от двадесетина човека. Посрещна ги монас, който приемайки част от даровете, ритуално уби едно патенце и се присъдини към процесията. С песни групата се отправи на брега на езерото, където хората свалиха коша с даровете и чадърите на една плоскост, гледаща към езерото, а другите божествени подаръци като плодове и животинки на земята. Подеха се молитвени песни , акомпанирани от биене на камбанка. Жените седяха отделно на сянка, под една бетонова конструкция, явно построена за случая. Чадърите, които хиндуисите носеха със себе си се казват на „tedung“, което означава на балийски “ да пазят“. Цветът на чадърите зависи от типа на церемонията, която се провежда – жълто и бяло в случая символизират отдадеността към Хиндуизма и божествата. Вярва се, че балийците започват да използват чадърите около 13 век, когато Китайската кралица посетила острова, носеща такъв за да се предпази от жаркото слънце. От тогава китайският чадър бил адаптиран за да украсява и пази от лошите духове Хиндуистките храмове..
Другото което може би забелязахте е „свастиката“. За разлика от лошият спомен за Третият Райх за нас, европейците, в източният свят това е символ, носещ добър късмет. Можете да го видите пред праговете на много домове в /особено в Индия/, както и по сватби, церемонии, фестивали, по храмове..
В Хиндуизмът двете пречупени линии са двете форми на бога създател Brahma : кръст, обърнат надясно символизира еволюцията на Вселената, а този наляво – сакралното начало. Може да бъде видян обърнат към всички посоки /изток, запад, север, юг/ като това превъплъщава земната стабилност.
Mного близо от тук е е Candi kuning – традиционен пазар с всякакви стоки. Купете си сувенири, плодове.. насладете се на пъстротата на цветове и хора.. Може да обядвате тук и да разглеждате с часове..
Следващата точка е Jatiluwih -божествено красиви оризови хълмове, които непременно трябва да видите. Jati -на местен език означава „истински“ а Luwih -“прекрасно“. Да- тази местност е точно такава. Jatiluwih e малко селце на 700 м н.в в полите на връх Батукару. За да влезнете в него ви искат символична такса от 5000 р /0.50 $/ Ще преминете през вълшебни терасирани хълмове с оризови насаждения. Слезнете и го почувствайте. Вижте как местните садят, обработват и събират реколтата. Как извличат ориза..Всичко това ставащо по един и същи начин стотици години наред.. Терасираните хълмове, приютяващи труда на работливите си стопани създават невероятно чувство за подреденост, естетика и красота..
Втора дестинация : Nusa Dua Resort и Tanah Lot
Курортът Nusa Dua се намира на 20-30 км от Денпасар. Tой е най-престижният комплекс на острова с петзвездни хотели, паркове, голф игрища и безкрайно красив плаж. Ако искате тишина и спокойствие, чистота, пълен лукс и разкош това е мястото. На всички входни пунктове на курорта има въоръжена охрана, която претърсва/проверява всеки. Това се дължи заради стряскащата разлика между стандарта на живот извън и в границите на комплекса.
Програма за деня:
Сутрин в Нуса Дуа, полустров Bukit.
Корали: Гмурнете се и плувайте всред кораловите рифове- за мен беше невероятно преживяване! Ще видите истинска палитра от цветове, а малки рибки допълват багрите за да докажат, че има още какво да видят невярващите ви очи.. Като излязох на повърхността, светът ми се стори твърде сив и безцветен. Бях готов да дам всичко на света за едни хриле, които да ми покажат отново и отново космосът на чудесата скрит под кристалния океан..
По плажа местните предлагат тази услуга за цена, която зависи от броя на хората и пазарлъка. Kaто заговорихме за плажа, той е разкошен. Бреговата ивица се намира в малък залив и океана тук е винаги спокоен. Друго което може да видите е костенурки и рибки, само че от стъкленото дъно на лодките.
След като се разходите и обядвате из Нуса Дуа, тръгнете към Tanah Lot. Toй се намира северно на около 40-50 км от тук. Tanah Lot означава „Земя от морето“ на балийски език. И действително това е храм върху късче скала, устояла векове на приливи и отливи. Местните могат да посетят молитвеният дом само когато има отлив. Tanah Lot e от седемте храмове по брега на острова, но определено най-популярният. Преди да стигнете до свещеното място, ще минете през един оживена търговска уличка със сергии и магазинчета. Освен Tanah Lot, в съседство е и храмът Batu Bolong. Изключително популярно е тук да се посрещне залеза.. И има за какво- изчакайте това време и се насладете /снимайте/. След залез слънце може да вечеряте и /или/ да си направите разходка покрай морето и после да се приберете там където сте отседнали.
В краят на екскурзията Tanah Lot, изпитах най-щастливият, истински момент от престоя ми на острова. Там, северно от храма, до една река. С една група дечица, индонезийски сирачета. Хората грижещи се за тях, ги бяха събрали за да ги снимат за благотворителна кауза. Радостта от срещата ни не можа да се сравни с нищо. Заразителната емоция на радост и непринудено любопитство е като слънчевият лъч на Бали: топъл и светъл. Техният пример ми даде за пореден път да разбера, че не е задължително да имаш нещо за да бъдеш щастлив. Децата се раждат богове, а умират хора. ..
Трета дестинация – Денпасар и разходка до Pura Luhur Ulu Watu.
Сутрин в Денпасар-столицата на о. Бали. Разгледайте храма Pura Jagatnatha, посветене на „върховният“ бог Sang Hyang Widi.
Разгледайте и арт центърът Sanggraha Kriya Hasta, с много интересни ръчно направени изделия. От тук можете да купите неповторими подаръци -НЕнаправени в Китай.
Главната зона / центъра/ на Denpasar започва с Gajah Mada Street на запад, Surapati Street към центъра, следвана от Hayam Wuruk Street и свършва с Raya Sanur Street на изток. Разходете се и до Площад Puputan със статуята на нациналния герой Catur Mukha от войната със холандците в началото на двадесети век . В днешните по-мирни времена площадът е място за вечерни срещи.
Обядвайте някъде в района и отидете в Pura Luhur Ulu Watu.
Намира се на полуостров Bukit, на около 30-40 мин от Nusa Dua. Тук, върху 72 метра скала е построен храмът „Uluwatu“ пазещ острова от злите духове идващи от океана. „Uluwatu“ идва от „Ulu“ означаващо глава и „Watu“ означаващо камък.
Храмът и парка около него е населен е с много сладки и крадливи маймунки. Не случайно местните предупредиха да скрием всичко като очила и шапки. Един човек не се вслуша в това и се наложи да се катеря върху един покрив за да му върна откраднатите очила. Рамките им бяха малко нагризани, но все пак вършеха предназначението си . Вземете си плодове, за да примамите някоя маймунка ако искате да си върнете нещо от нея.
След тези приключения може да станете свидетел на нещо по-интересно: традиционния Кеcak Dance. Toва е типичен балийски танц чийто сюжет се взаимства от историята за Рамаяна -приказка за борбата между доброто и злото. Изпълнението продължава повече от час. Не се използват музикални инструменти, а припеви/възгласи/викове. Танцът започва преди залез слънце. Мястото за изпълнение е встрани от храма, в импровизиран амфитеатър. Около него бяха наредени „Penjor“ – церемониални дръвчета, които може да видите и по улиците на всяко градче и селце в острова по време на празници..
———-
Надявам се да съм ви бил полезен с моите впечатления от това място, бягство от сивотата: о.Бали
Следващата статия: Магията на Индийската Сватба.
Гръцката столица е разнолика и огромна. Булевардите- шумни, забързани и тесни. Ако се покачите на някои от хълмовете в града ще видите едно бяло море от седем- осем етажни сгради. Атина си струва да се усети през края на нашата есен и зима- тогава средните температури са от порядъка 12-17 градуса. Тяхното лято започва от май, та до октомври и през повечето време е горещо. За хотел ви препоръчвам да изберете хотел в центъра на града. Аз избрах Park Hotel Athens. Той е пет звезден, но понякога в Гърция звездите са в повече. Все пак е добър избор, особено ако го резервирате месец по-рано.
Транспорт- ако сте с кола имайте впредвид, че да паркираш в центъра на Атина е скъпо и трудно- на едно място /Плака/ видях табела 6 евро на час. По-добре спрете в някой спокоен квартал и вземете метрото до центъра.
Ако пристигате със самолет- най-доброто и бързо решение е да се придвижите с метро до града. Достъпът до него е лесен, а влака и спирките са нови, чисти и подредени. Трябва да положите големи усилия за да се загубите- все пак градът е бил домакин на олимпийските игри преди 4 години. Билетчето до центъра е пет евро, а от летището към столицата линията е само една -синя. Ако се наложи да сменяте, билета ще е валиден и за друго направление по време на пътуването.
Маршрути.
Първи маршрут- Акрополис и околностите му.
Естествено е да се види първо най-голямата забележителност на гръцката столица. Партенона, който е бил светилище на много богове е преживяло какво ли не: превръщано в църква и джамия, полуразрушено от бомба през 1687-ма но все пак устоял на най-варварските векове в човешката история. Вярвам че всичко наистина е зад гърба ни..
Билетът за целият комплекс е 12 евро. Работното време е малко странно- от 9 до 15:00. След като обиколката горе, слезте и погледнете невероятният Theatre of Dionysos, разположен в непосредствена близост на южния склон. Пазете си билета от Акропола- той ще ви трябва за няколко музея.
След като разгледате Акропола, задължително вижте и новият музей в подножието на хълма. Препоръчвам това да стане в един ден, тъй като музея е направен като модерна реплика на Акропола и Партенона- там може да видите запазените оригинални статуи, мозайки, реликви и сцени, да прочетете и видите кратко филмче за историята на храма и околностите. Музеят е проектиран така. че разглеждайки запазените от древността експонати вие всъщност обикаляте около Партенона-от основите му до покрива. Гениално!
Втори маршрут: Площадът Kotzia и кметството, Закритият Пазар, Площадът Monastiraki и Psiri- квартала на забавленията.
Този маршрут тръгва от Aiolou- оживена пешеходна търговска улица и City Hall- намиращ се на прекрасният площад Kotzia. Тръгвайки от тук по ул. Aiolou – посока Акропола може да завиете след 100 метра вляво по Evripidou за да разгледате пъстротата и екзотиката на закрития пазар. След това се върнете обратно по Aiolou и продължете по него. По тази улица ще видите и няколко църкви между които Ayia Paraskevi, а ако завиете малко по-надолу вляво по ул. Ermou ще видите красив параклис. Около му е винаги пълно със сергии, продаващи всякакви украшения и сувенири. Може да видите изпълнения на улични артисти. По същата улица Ermou, само че в обратна посока ще стигнете до площадa Monastiraki- напълно оправдаващ името си заради храмовете, включително и джамия без минаре.
Купете си сувенири. Завивайки вдясно по Мiaouli или Pittaki ще се озовете в Psiri- романтичен квартал с заведения и малки магазинчета.
Трети маршрут – Ancient Agora, Плака, Temple of Olympian Zeus и Hadrian’s Gate и National Garden.
Тук започваме от Ancient Agora- важно за обществото средище в древността. Ако си пазите билета от Акропола, с част от него ще влезнете в музея. Вижте Tower of the Winds и много добре запазеният Храм на Hephaistos.
След това, излезте на Aiolou и хванете улица Adrianou- за да стигнете до квартала „Плака“ в подножието на Акропола- един от любимите места на атиняни, пълен с магазинчета, таверни и театри. Може да се разходите в него. По Adrianou, ще стигнете до булевард Leoforos Vasillissis Amalias. От тук започва National Garden.
Ще видите няколко колони- останки от Temple of Olympian Zeus. Oт внушителният храм са останали само 16 колони /от общо 104!/, но те са достатъчни за да се почувствува значимостта на постройката.
Вижте и сравнително добре запазената триумфалната арка, позната като Hadrian’s Gate.
След това се разходете в прекрасният парк и вижте Аigli – красива постройка в центъра на парка. Следващият маршрут тръгва от близка до тук точка – стадионът Panathinaiko
Четвърти маршрут -Panathinaiko Stadio, National Garden, the Parlament, Площад Syntagma, National Library, Culture Center, University Academy, Lycabettus Hill.
Този маршрут започва от мястото където са се състояли първите „модерни“ олимпийски игри през 1896. Стадионът беше затворен, но успях да снимам таблото с годините и градовете, където са се провеждали състезанията. Пресечете булевард Leoforos Konstautinou и влезте в National Garden. Преминавайки през парка излезте пред парламента и площад Syntagma.
Снимайте се с караула :войници в национална форма разгледайте най-важната политическа сграда и продължете по булевард Eleftheriou Venizelou по дясната му страна. След около 300 метра ще видите обществено значимите сгради на National Library, Culture Center, University Academy.
След това се изкачете на най-високия хълм в Атина- Lycabettus Hill. Може да изберете това да е в края на деня за да видите прекрасния залез над Партенона.
За целта се върнете пак по Eleftheriou Venizelou до пресечката с булевард Leoforos Sofias /срещу парламента/.
Тръгнете нагоре по булеварда посока „Музеят на Войната“ Тук има консулства на много държави, включително Британското. Няма държава по света, в която това посолство да не е обградено с всякакви телове, камери, огради, пазещо го от международната „любов“ Същото важи и за Американското..
Като стигнете до метро спирка Evangelismos, завийте вляво нагоре по улица Мarasli. Тя ще ви покаже един от най-хубавите и спокойни квартали на столицата. В края на уличката ще видите закрита площ, от където тръгва влакче до върха /6 EUR/.
Самият връх е магнетично място, извисяващо се на 277 метра над града. Ще видите амфитеатър и малката църква „Св.Георги“
Пети Маршрут: The Hill of the Muses и Пирея.
The Hill of the Muses се намира срещу хълма на Акропола. До там може да стигнете, тръгвайки от новият музей на Акропола по улица Dionysiou Areopagitou . На върха се намира паметника Philopappos Monument . От тук се разкрива чудесна гледка към Акропола и Пирея. Може да разгледате обсерваторията, намираща се на 200-300 метра. Върнете се по улица Dionysiou Areopagitou, където близо до пресечката с улица Stratigou Makrygianni може да хванете метрото до Пирея. Първо хващате червената линия посока Zefipiou и слизате на спирка Omonia. От там тръгвате с зелената линия посока Пирея. Пристанищният град по-скоро може да е отправна точка за околните острови. Няма нещо особено за разглеждане -поне аз не видях – освен огромните фериботи.
——
Следваща спирка: Бали- божественият остров..
Как е възможно една страна с площ около 697 квадратни километри да е най-развитата икомомическа държава в Югоизточна Азия? Mоже би независимостта, добрата икономическа програма залагаща върху образованието, индустриализация и урбанизацията във взаимодействие с източните ценности правят Сингапур най-мощния финансов център в региона. Място, където подкупа е изключение, а труда е начин на живот.
Самият град е мултинационален- китайци, малайзийци, индийци и араби и малко европейци. Хората говорят английски, макар и както викат тук inglish, силно развален английски, но не е проблем. Основният национален език е малайзийски и след него английски и китайски. На един таксиметров шофьор от оставих бакшиш. Човекът се разсмя като дете от радост..Тук не е прието да се оставя допълнителна сума, но реакцията на местните не е за изпускане.
До тази дестинация естествено ще ви доведе Сингапурската авиокомпания имаща / с право/ репутацията на една от най-добрите такива в света. Полети имат от Инстанбул. За да влезнете в страната, се налага да попълните една декларация. Визи за българите няма.
Бях в този град едва 9-10 часа, така че не претендирам че това може да пълноценно ръководство.
Сингапур ме посрещна с влажен топъл въздух и приветливо синьо небе. Тук температурите рядко падат под 23-24 градуса и не надвишават 30-34 през цялата година..За сметка на това влажността на въздуха е убийствена, вземете си няколко блузи с къс ръкав.
Къде да отидете:
Такси от летището /Changi Airport/ до Raffles Hotel ще ви струва около 20-30 сингапурски долари, които са горе долу 1:1 към лева.
Маршрут 1
Raffles Hotel e eмблематичен за Сингапур. Кръстен е на сър Стамфорд Рафълс , основателят /често наричан и бащата/ на съвременен Сингапур. Самият хотел е в колониален стил и е завършен през 1887. Направете си снимка там, а после продължете по North Bridge булевард. Ще минете покрай местния парламент. Тук е city hall, civic district, Former Supreme Court Building. Разгледайте ги. Преди да пресечете река Сингапур пред вас ще се изправят небостъргачите от Clifford Centre, Prudential Tower.
След като преминете по моста продължете по South Bridge Roud докато стигнете до Китайския квартал. За сградите там местните казват че са най-красивите в целия град. За мен най-впечатляващата сграда в China Town e Buddha Tooth Relic Temple – импозантен храм, в който имах късмет да видя и снимам служба на будистки монаси.
Купете си сувенири от квартала, пошляйте се по уличките, а после се тръгнете по Cross street до зоната с небостъргачите /Raffles place/.
2 маршрут Little India.
Невероятен. Още при влизане в квартала хиляди аромати на подправки, пръчици, гозби от ресторанчетата наоколо ненатрапчиво ви канят да почувствате всяко кътче от това шарено място. Сергии, магазинчета се надпреварват да ви поднесат огромното многообразие от какви ли не стоки.
Вървейки по централната улица- Serangoon Road ще видите хиндуисткият храм Veeramakaliamman Temple
Може спокойно да влезнете и направите снимки. Там за пръв път усетих дълбоката душевност на индийците- нещо в което тепърва щях да се уверя..
3 маршрут- Ботаническата и Орхидеевата градина.
Орхидеевата градина е късче от рая, а ботаническата градина е неговото предверие. Неслучайно Сингапур е световен износител на орхидеи, а те са и национален символ на държавата.
4 Маршрут- о. Сейтоса – нямах време да отида до там
5 Маршрут- Orchard Road- тук е мястото за пазаруване. Молове, магазини с километри..
————-
Следва: Атина- градът на Боговете..
|
|
