Categories

A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

Kaтар. Почти като в Дубай.

Миро, благодаря ти за гостоприемството!

 

Едно от първите неща които прочетох от рекламните брошури бе: „Qatar. А small nation with a big heart“. Абе не е така бе, както викаше един любим човек от Индия. Знам какво е да имаш голямо сърце.

Катар взаимства много от порасналия си брат OAE за да популяризира името си. И се е заел сериозно. Имах чувството, че архитектите са направили copy-paste Дубай-Катар с по-малък аршин. Така де, защо да се мъчат за нещо по-различно,  като им се плаща еднакво или сигурно повече. Като говорим за много пари, визата  е 55 долара. Моята ми я изкара приятел, който работи там. За турист без познати сигурно ще е по-трудно.

Като един прост любител фотограф обичам да се вглеждам в хората.  Харесва ми да усещам техните импулси, мечти и дребни /за съжаление/ намерения. Рядко съм виждал хора, които виждат надалече, особено в близкия изток. Все пак не съм дипломат. Местните жени са забрадени добре, но почти всички носят доста високи токчета и цветни лещи.  Гадаех защо им са тези токчета, като така или иначе не може да им се види бедъра изпод черните гиздави носии . Но това си остава поредната загадка а аз като не мога да я разгадая оставам на вселената да го направи вместо мен. Обичат и сините лещи  които им седят доста странно. Но какво пък. Зад лещите обикновено срещах празни погледи или такива отдадени на смартфона в очакване на fb/viber  съобщение. Така че иначе асоциалните местни са се социализирали доста.  Сигурно им липсва нещо, което мрежите сигурно ще им дадат. Нека потърсят добре. Но това е толкова познато и тук в България, не казвам нищо ново. А пък може всички тези прозрения да са от човек, намиращ се в държава която се старае много да се държи настрана друговерни хора. Може и да имат $ричина да го правят.

Продължавам и все повече се уверявам в тезата си, че колкото по-богата  е една държава, толкова са по-празни са хората в нея. Сигурно има изключения. Дано да ги видя някой ден. До тогава ще съм често транзит в богатите държави. Но кои са те.

Ако сте се оказали транзит и имате няколко дни в Катар, ето какво може да видите:

1. Музеят на Ислямското изкуство.  Наистина забележителен.

2.Търговският център Souq Waqif. Tук има и златен пазар като този в Дубай. Само дето е по-малък, но за сметка на това цените са за по-високи.

3.Разходка по крайбрежния булевард Al Corniche. Приятно място с прекрасна гледка към Сити-то и морето.

4. Пазаруване в City Center- Молът на Доха. Тук има и  хокейно игрище.

5. The Pearl of Qatar. Перлата е реплика на „Палмата“ в Дубай или изкуствен остров с яхтено пристанище. Идеално място за вечеря и разходка.

6. Каtara Beach. Време за плаж в града.

7. Sealine Beach Resort. На около 60 километра от Доха може да усетите истинската пустиня.  Тук може да наемете джип за сафари всред пясъците, да яздите камили или просто да изтегнете на плажната ивица която си е доста дълга 🙂

Забавления:

Алкохолът се продава само в определени супер маркети и трябва да имате разрешение за да го купувате.

Партитата стават само по хотелите, където можете и да си поръчате бира по 12 лв или едно малко по 30-40 лв.

Общо взето държава на трезвеници. Или привидни такива. Или за да завършим девическия облик на Катар, нека да споменем и баш-патрона, емира на Катар.Шейхът има официално 3 жени, на които е построил няколко резиденции за да си живеят заедно в хармония и любов. Даже минах покрай една. Тъй като те са вече на възраст, даже почти баби а и са му народили общо 24 деца, той имал тежката задача да заживее с новата двадесетгодишна приятелка , на която местните твърдят че прехвърлил завидно количество акции. Така и се е паднало на момичето.

Работната ръка е  от Индия, Пакистан и Непал. При подготовката за националния празник на Катар/ 18.12.2013/ всичките работници от Индия, Пакистан и други трескaвo подготвяха сцените за празненствата, чуждестранните наети пилоти тренираха в небето за военния парад, техници от Европа подготвят озвучаването и фойерверките, а местните деребеи контролират седящи целия процес. Парите са голЕма работа. Както Витоша, дето по-високо нЕмало.

Местните хора са преобладаващо агресивни, особено като са в автомобили. Но това е характерно за целия регион. Когато някой, дръзнал да върви пеша пресича зебра му се бипка да припка по-бързо за да не се окаже под гумите. Което всъщност не е голяма беда за шофьора, особено ако е катарец. Той никога няма да влезне в затвора особено ако се е оказал късметлия, тоест сгазил чужденец-турист. Плащат се едни пари и всичко е ОК.

Изоставени строежи. Все пак кризата е с дълга ръка. Дори и тук необитавани, които чакат нещо да отмине.

 

 

Връх Ринджани. Винаги можеш повече повече.

Връх Ринджани е висок 3726 метра и е втория по височина в Индонезия. Действащият вулкан образува 7 километров кратер,  обгърнат от  езерото Segara Anak.  За да стигнете до тук има два обходни маршрута.  Във всички случаи изкачването включва лагеруване на базовия лагер Plawamgan Crater Rim /2641 метра/ откъдето похода към върха започва към 1:30- 2 часа сутринта. Ранният час е съобразен с метеорологичните условия и видимостта, която често е добра към 6 сутринта.

Без помощта на местна агенция ще ви е много трудно. Аз наех шерпи за палатките, храната и водач.  Два дни трае изкачването. До пет дни е най-дългия тур в района, включвайки лагеруване на Segara Anak. Най-евтино ще ви излезе ако сте поне 3-4 човека.

Ако искате да покорите Ринджани, направете го от месец май до средата на декември .  През останалото време от края на декември до април е влажния сезон и не е подходящо. А там влажния сезон буквално е влажен, ще ви намокри до подлудяване.  Направих грешката да го кача в края на декември, но имах както винаги късмет и валя само по обяд, макар и всеки ден.

Когато видях Ринджани от началната точка, селцето  Sembalun Lawang /около 600 метра н.в./,  ми се стори като нещо толкова близко и постижимо.  Изглеждаше лесен и се вече тайно се облизвах за панорамните снимки отгоре след евентуалното кратко изкачване. Както и там, така и в житейския ни път винаги върховете изглеждат близко, но никога не е така. Да го кажем най-вече на кариеристите.

Тук изпитах изключителни емоции по време на четиридневните обиколки.

Когато станах от палатката през нощта в тъмнината с едно фенерче, го исках повече от всичко.  Самото подножие се оказа най-трудното изкачване на връх в сегашния ми живот.  Песъчливата вулканична повърхност просто не искаше да се издигна дори на милиметър и ме плъзгаше надолу.  Всяка стъпка напред и нагоре беше усилие.  Все пак към 5:30 вече бях на върха, забравил за всичко. Изгревът беше неописуем.  Наоколо като на длан се бяха показали съседните острови Nusa Tenggara Barat, Бали и други малки песъчинки пръснати из океана . Слънцето бавно запали червеников0-жълтата окраска над цялата полупрозрачна сфера от облаци, океан и късчета земя.

Нищо не дава такъв наркотик на тялото като  успеха над себе си. Всеки път когато човек покори някой свой връх и пропусне през егоистичната си ограда всички спиращи го стрели, се чувства сякаш господар на вселената. Убеден съм, че именно на това дължим всяка иновация, за чието вдъхновение не подозираме вкопчени в консумацията и.

Това изкачване посветих на две каузи.  Първата кауза бе за всички, които се борят срещу комунистическата върхушка начело с оРЕШАРСКИ.

За средната класа на балийците.

Колко страни имат средна класа?  Тя се стопява бавно и сигурно, защото управляващата световна каста няма нужда от нея. Тя желае себе си,  малкото  богати братя по съдба и милиарди управляеми мравки със скопени щипалки. Една пирамида с предизвестена разруха.

И там, където все още я има, средната класа  е разумното общество, играещо като буфер на социалните проблеми или промени и осигурява едно прилично житие на хората в нея. Средната класа е двигателят на нацията.  Той движи икономиката,  плаща огромна част от данъците и най-вече тези хора са бетоновият пласт, необходимият обективен коректив при всеки политически избор.

Религията променя толкова много битието на хората.  Допадна ми  хиндуизма. Той носи със себе си меките и ароматни черти на спокойствието и равновесието. Нищо, че плъховете се хранят от ежедневните дарове пред всеки дом, нали и те са чада божии. На съседния на Бали остров Ломбок където,  както в цяла Индонезия, властва исляма хората са различни. Единни и  чужди,  фанатично натрапващи се в своите намази /молитви/. Пътувах из вътрешността на Ломбок и видях една умерена бедност и преобладаваща посредственост.

Не искам да съм краен, но точно така моите сетива отразиха реалността в мюсюлманските острови на Индонезия.
Бях се зачудил и питах местните балийци  какво мислят за непрекъснатия поток на имигранти /разбирайте мюсюлмани от съседните острови на страната привлечени от туристите/ особено след бомбените ислямски атентати през 2002 година /.  Та местните твърдят, че ако някъде в Бали се случи престъпление или кражба, то това ще било извършено непременно от имигрант или в краен случай от турист. Казано без капка злоба или преднамереност .Тук отварям скоба. Балийците безусловно вярват в кармата. Или просто казано, че ако откраднеш едно манго на съседа примерно, ще ти изсъхне банановото дърво в градината или  да кажем  някой ще се погрижи да открадне същото от теб. Та това си е точно така. Така например в Убуд се учудих как един магазинер си беше забравил прекрасните статуетките пред капанчето му. На другата вечер пак си бяха там докато разбрах, че просто не си прави труда да ги прибира. Че кой луд ще ги отмъкне?

Да се върнем отново на средната класа. Нея я има в Бали. Тук няма много богати и много бедни. Като истински остров насред стряскащия контраст между повсеместно безпаричие и пълен разкош, както е навсякъде из страната и най-вече в Джакарта.

Средната класа на балийците създала няколко не правителствени организации .  Те са нещо като социалните служби на западния свят, ама не точно.  Така ако бай Иван фалира или по някакви причини няма покрив над главата, му се отпуска земя. Прави му се скромна къща. Без наказателна лихва и просрочия. Намира му се работа. Бай Иван не може да мързелува при създадените му условия, защото е задължен на съселяните/съгражданите/отпуснали му материалните блага.  Че нали всяка вечер си пие /оризовата/ ракия с тях , КАК ще ги погледне в очите ако се издъни?  Той  започва каква да е  работа и колелото се завърта. Всичко това е една добре смазана машина и тя работи приказно добре.  И не заради милионите туристи, които се изсипват заедно с парите си в острова на хилядата храма, а заради манталитета, чувството на отговорност и вяра на балийците.  И като следствие на всичко това те са просто един трудолюбив народ.

Детето на морето. Езерото Segara Anak в кратера на Rinjani.

Моя пътепис за Индонезия започва с кратък разказ за езерото Segara Anak, намиращ се в остров Ломбок в кратера на вулкана на връх Rinjani . Името на водния басейн от индонезийски означава дете на морето сигурно заради магнетичния син оттенък, с който езерото отразява жадните погледи на мечтателите, изкачили втория по височина връх в Индонезия /3726 м н.в./.   Постоянната температура на водата е около 18-20 градуса на надморска височина 2000 метра.  Дълбок до 200 метра. За високата температура подгряващата причина e действащия вулкан Mount Baru Jari. Същият е и виновник за няколкото горещи минерални извори.

Необикновено изживяване беше сутрин да гледам изпаренията над вулкана, росата и цветните облачета, накацали по върховете пазещи кратера.  Не бях виждал по-свещено място като награда за всичките усилия по няколкодневните изкачвания. Когато се събудих в моята палатка пред един от изворите се почувствах господар на планетата.  Кажи честно!

Tук е свещено място за местното население.  Моят водач и ангел ми разказа легенда. Тя гласи, че по време на 16-ти век господстващото кралство Karangasem изпитвало ужасяващ период на суша.  За да умилостиви боговете,  кралят Anglurah провежда процесия и молитва с медитация на езерото.  Биват дадени в жертва хиляди биволи,крави и кози. Боговете чуват посланието и даряват животоспасяващ дъжд.  Традицията и продължава и до днес.  На всяка пета пълна луна тук се провеждат религиозни церемонии.  Пускат се златни рибки в чест на богинята Enjini, покровителка на Rinjani.

За да достигна до тези приказни места наех двама носачи които носеха храната и палатките,  a  гида  ме водеше по пътеките без маркировки.

И все пак на тръгване  след толкова дъжд, мокрещ чак до душа и  безкрайни изкачвания и слизания по стръмни каменисти или песъкливи пътища, изстикващи до край всеки несвикнал европеец със задушаващата си влажност, изнервен и уморен до краен предел попитах  моя мил водач следният екзентициален въпрос:

„Какво аджеба /what the fuck/  те кара 20-30 пъти в годината да биеш толкова път до тук. Това е лудост. Не можеш ли да си изкарваш парите  по друг начин?? „

Отговорът му ме смая :

“ Прибери се. Наспи се. Виж си картинките в този глупав и голям фотоапарат дето като луд го мъкнеш  и ще разбереш“.

Не бях очаквал да получа толкова голям урок от едно на глед неуко момче  на 30 години.

Никога не очаквайте нищо от никого. Вервайте ми.

Следва:

Връх Rinjani. Вярваш ли в себе си?

Защо обичам пазарите?

Хипермаркетите носят със себе си толкова абсурди, че явно изглежда абсурдно да не отидете там.  Те сриват  дребните и средни производители, налагат собствени и фирмени /глобални/ политики, с което разширяват капитализацията по света.  Но не това ми е най-голямата болка. Те застрашават  нещо толкова ПЪРВИЧНО за човека. Там където можеш да отидеш и да се ПАЗАРиш, да се видиш с някой познат, да вземеш назаем нещо ако си закъсал,  да свиеш една цигара и гаврътнеш с кеф късо кафенце,  да обсъдиш някоя клюка , да подочуеш с кой се заиграва любимата/любимия,  но най-вече да купиш нещо направено от съседати. Тоест да му ПОМОГНЕШ и да оставиш капитала си в твоя град.  Пазарът е своеобразно огледало на обществата. С неговите миризми, кал, чистота или мръсотия, ухания или просто цветност. А като видите палитрата от меса, плодове и подправки е детска играчка  да усетите хранителните привички на тукашните.  Все повече чужди ми станаха хипермаркетите като виждах скалъпени набързо цветни навеси заради дъжда, чинийки с риба на земята,  надеждите в очите на продавците , някоя все още гладна мишка подгонена от по-гладна котка и тези цветни, цветни морета от плодове и зеленчуци.

Чудех как да кажа на моя беден и  симпатичен кочияш да ме заведе на пазара. Много просто, казах думата ПАЗАР. И бях там.

Отидете във вашия град на вашия пазар и купете нещо от там . Помогнете на съседа ви.

Седмичен пазар в град Aмпенан, остров Ломбок.

 

 

Eдин месец из Индонезия

Благодаря!

Един месец на път из Индонезия.

Изкачих двата най-високи вулкана на остров Ломбок и Бали. Затънах с мотор в едно кално блато. На два пъти се губех из джунглите . Зъзнах сам от страх в нощната джунгла с фенерче по пътя към свещенната планина Агунг. На няколко пъти бях на ръба на възможностите и виждах цяла планина от енегия след това. Бях на невероятни пусти плажове като от картичките. Виждах само прекрасни хора. Искам да благодаря на всички Ангели, далечни или близки които бяха с мен и не ме оставиха. Искам и да благодаря на хората които разчитаха на мен като гайд из Бали. А сега е време за овче мляко и сирене с топъл хляб 🙂

Maлко цифри

От 5 дни за пръв път спя в легло.

Общо около 10  часа сън за последните 3 дни.

Покорен връх Ринджани 3726 метра.

От базова станция Segara Anak Lake 2600 m денивелация до Senaru 600 метра за един ден  за 12 часов преход.

191 ден NoOresharski.

За първи път виждам действащ вулкан Mount Baru Jari.

15 вулканични камъни в джоба ми за приятели.

5 килограма свалени.

Няколко сълзи и 4 мазола.

3 бани в естествено минерално топло езеро с два водопада /40C/

Милионер съм . Днес обмених  20 000 000 IDR

Поне 20 литра на квадратен метър дъжд за 2 часа на райския остров Jili Trawagan където се намирам в момента.

7-8  ангела които ми помагаха.

Безкрайна  щастлива умора защото видях колко дребни са страховете ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

El último día del verano 2013, septiembre.

Последният ден на лято 2013 в България донесе повече слънце, отколкото носталгични нотки. Падна се хубав и лъчезарен, но ветровит септемврийски ден с пърхави облачета, бързащи се на топло към юг. Края на лятото  се пропива в прохладния пясък, ясното небе и уморените стъпки на добре облечените почернели спасители.  Както казваше един рибар, зад нос Емине есента се крие и дебне удобен момент за да напомни за себе си.  Егоисти.

Има една неизрисувана атмосфера по това време. Чалгарите са си отишли по селата и градовете, но моржовете от Чехия и Полша още не. Като че ли заведенията са пълни, но не съвсем. Вечер вятъра е по-смел и отрезвяващ. Витаят спомени и топли надежди за идващите есенно-зимни мъгли. Спокойствието и безпаричието се спуска над местното население.

Това лято заобичах още повече Достоевски, Стайнбек  и шапките. Полезни са и пазят от слънце и главоболия.  Имам голяма колекция от цял свят.  Когато след няколко месеца се озова в топлата Куба ще си взема. Или пък ще прескоча до един град близо до Бургас ако не са свършили.

Пустинята

604gmmtt8g

Да се опълчиш на системата

Днес напълно осъзнах прогнилата ябълка на нашата глобална система. И как всеки от нас вижда белият заек, но няма смелостта да го последва, защото не му стиска. Добър мой приятел днес изгуби малката битка, но не и голямата. Но той има топки. И такива като него ще управляват, ако ние обикновенните хора си позволим храбростта на дедите ни да бъдем себе си и да воюваме. Както тези достойни БЪЛГАРИ, които окупират всеки ден парламента. Снимка . Полет над Българското черноморие, близко до Приморско.