Categories

A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

Връх Ринджани. Винаги можеш повече повече.

Връх Ринджани е висок 3726 метра и е втория по височина в Индонезия. Действащият вулкан образува 7 километров кратер,  обгърнат от  езерото Segara Anak.  За да стигнете до тук има два обходни маршрута.  Във всички случаи изкачването включва лагеруване на базовия лагер Plawamgan Crater Rim /2641 метра/ откъдето похода към върха започва към 1:30- 2 часа сутринта. Ранният час е съобразен с метеорологичните условия и видимостта, която често е добра към 6 сутринта.

Без помощта на местна агенция ще ви е много трудно. Аз наех шерпи за палатките, храната и водач.  Два дни трае изкачването. До пет дни е най-дългия тур в района, включвайки лагеруване на Segara Anak. Най-евтино ще ви излезе ако сте поне 3-4 човека.

Ако искате да покорите Ринджани, направете го от месец май до средата на декември .  През останалото време от края на декември до април е влажния сезон и не е подходящо. А там влажния сезон буквално е влажен, ще ви намокри до подлудяване.  Направих грешката да го кача в края на декември, но имах както винаги късмет и валя само по обяд, макар и всеки ден.

Когато видях Ринджани от началната точка, селцето  Sembalun Lawang /около 600 метра н.в./,  ми се стори като нещо толкова близко и постижимо.  Изглеждаше лесен и се вече тайно се облизвах за панорамните снимки отгоре след евентуалното кратко изкачване. Както и там, така и в житейския ни път винаги върховете изглеждат близко, но никога не е така. Да го кажем най-вече на кариеристите.

Тук изпитах изключителни емоции по време на четиридневните обиколки.

Когато станах от палатката през нощта в тъмнината с едно фенерче, го исках повече от всичко.  Самото подножие се оказа най-трудното изкачване на връх в сегашния ми живот.  Песъчливата вулканична повърхност просто не искаше да се издигна дори на милиметър и ме плъзгаше надолу.  Всяка стъпка напред и нагоре беше усилие.  Все пак към 5:30 вече бях на върха, забравил за всичко. Изгревът беше неописуем.  Наоколо като на длан се бяха показали съседните острови Nusa Tenggara Barat, Бали и други малки песъчинки пръснати из океана . Слънцето бавно запали червеников0-жълтата окраска над цялата полупрозрачна сфера от облаци, океан и късчета земя.

Нищо не дава такъв наркотик на тялото като  успеха над себе си. Всеки път когато човек покори някой свой връх и пропусне през егоистичната си ограда всички спиращи го стрели, се чувства сякаш господар на вселената. Убеден съм, че именно на това дължим всяка иновация, за чието вдъхновение не подозираме вкопчени в консумацията и.

Това изкачване посветих на две каузи.  Първата кауза бе за всички, които се борят срещу комунистическата върхушка начело с оРЕШАРСКИ.

Comments are closed.