Categories

A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

Детето на морето. Езерото Segara Anak в кратера на Rinjani.

Моя пътепис за Индонезия започва с кратък разказ за езерото Segara Anak, намиращ се в остров Ломбок в кратера на вулкана на връх Rinjani . Името на водния басейн от индонезийски означава дете на морето сигурно заради магнетичния син оттенък, с който езерото отразява жадните погледи на мечтателите, изкачили втория по височина връх в Индонезия /3726 м н.в./.   Постоянната температура на водата е около 18-20 градуса на надморска височина 2000 метра.  Дълбок до 200 метра. За високата температура подгряващата причина e действащия вулкан Mount Baru Jari. Същият е и виновник за няколкото горещи минерални извори.

Необикновено изживяване беше сутрин да гледам изпаренията над вулкана, росата и цветните облачета, накацали по върховете пазещи кратера.  Не бях виждал по-свещено място като награда за всичките усилия по няколкодневните изкачвания. Когато се събудих в моята палатка пред един от изворите се почувствах господар на планетата.  Кажи честно!

Tук е свещено място за местното население.  Моят водач и ангел ми разказа легенда. Тя гласи, че по време на 16-ти век господстващото кралство Karangasem изпитвало ужасяващ период на суша.  За да умилостиви боговете,  кралят Anglurah провежда процесия и молитва с медитация на езерото.  Биват дадени в жертва хиляди биволи,крави и кози. Боговете чуват посланието и даряват животоспасяващ дъжд.  Традицията и продължава и до днес.  На всяка пета пълна луна тук се провеждат религиозни церемонии.  Пускат се златни рибки в чест на богинята Enjini, покровителка на Rinjani.

За да достигна до тези приказни места наех двама носачи които носеха храната и палатките,  a  гида  ме водеше по пътеките без маркировки.

И все пак на тръгване  след толкова дъжд, мокрещ чак до душа и  безкрайни изкачвания и слизания по стръмни каменисти или песъкливи пътища, изстикващи до край всеки несвикнал европеец със задушаващата си влажност, изнервен и уморен до краен предел попитах  моя мил водач следният екзентициален въпрос:

„Какво аджеба /what the fuck/  те кара 20-30 пъти в годината да биеш толкова път до тук. Това е лудост. Не можеш ли да си изкарваш парите  по друг начин?? „

Отговорът му ме смая :

“ Прибери се. Наспи се. Виж си картинките в този глупав и голям фотоапарат дето като луд го мъкнеш  и ще разбереш“.

Не бях очаквал да получа толкова голям урок от едно на глед неуко момче  на 30 години.

Никога не очаквайте нищо от никого. Вервайте ми.

Следва:

Връх Rinjani. Вярваш ли в себе си?

Comments are closed.