Всеки от вас  е слушал най-популярната кубинска песен „Гуантанамера“. Ще я чуете на всеки концерти или спектакъл в Куба, било бар Тропикана, Кабаре Паризиен или пък Буена Виста Сосиал Клуб . Версии на песента съществуват в цял свят и на всички езици. Дори в България се появи кавър пошъл като автора му Мишо Шамара. Автора на популярната песен е Хосеито Фернандес /1908-1979/ e според мнозина е история за неговата несподелена любов с „гуахирата от Гуантанамо“ селянката/земеделката от Гуантанамо.

 Хосеито Фернандес не е от Гуантанамо а от Хавана. В първоначалния вариант се възпява красотата на момиче-земеделка от Гуантанамо  Песента е в стил „сон“ или сърцето на салсата създаден през 20-те години на миналия век и е написана през 1928.  Гуантанамера става популярна през 1943 година фирма, когато Хосеито и неговия оркестър подписват договор с националната радиостанция за музикална рубрика El suceso de hoy /Събитието днес/. Тогава те изпълняват в ефира сатиричен вариант на песента с текст за корупцията и престъпленията на известен политик.

Истинския успех на Гуантанамера идва през 50-те години когато испанския композитор Хулиан Oрбон добавя към текста на  песента известните стихове на Хосе Марти “ Versos Senciilos“ или  Стихове от сърцето.  Хосе Марти е за Куба както за нас Васил Левски и Христо Ботев.  Апостола на свободата.

Yo soy un hombre sincero.

De donde crece la palma.

Y antes de morirme quiero.

Echar mis versos del alma

Този вариант на песента със стиховете на Хосе Марти достига до северноамериканския продуцент Петър Сигър /Pete Seeger/ който я популяризира, като записва разпространява из Латинска Америка и света.  Тогава започва и световния успех на песента.

Според няколко исторически източници вместо Гуантанамера гуахира е имало варианти като Гуахира Камагуайера и Гуахира Холгинера. Но се е наложило първата версия, може би девойката от Гуантанамо е била по-пленителна 🙂