Винаги минавам за Сантяго де Куба например през Тринидад  и Камагуей, но рядко имам време да разгледам. Веднъж обаче се спрях в Камагуей и разбрах, че това е чудно красив град в началото на Ориенте /Източна Куба/, третият по големина град в Куба.

Символ на Камагуей е глиненият съд “тинахонес”. В миналото местните събирали в него дъждовна вода, за да се преживеят периодите на суша. Легендата гласи, че който отпие от съда завинаги се влюбва в града и се връща отново. Е, аз пих 🙂

Като говорим за легенди, ето и малко история!

Създаден през 1514 г. като селище, наречено Santa María del Puerto del Príncipe, Камагуей се е намирал северно от сегашния град на брега на морето. Непрестанните нападения от пирати и разбойници обаче принудили местните да преместят града на сегашното му място във вътрешността на страната.

Архитектите проектирали града така, че да е много трудно на нашествиниците и разбойниците да се ориентират. IMG_0769Улиците на Камагуей са с много завои и непрекъснато се пресичат една в друга. Самият аз се изгубих за момент. Главната улица е много дълга, а в края й може да хванете влака, защото той,поради някаква кубинска причина, минава точно от там.

Историческият център на Камагуей е най-големият в Куба. Ако имате повече време в Камагуей, може да разгледате музея Игнасио Аграмонте /Museo Provincial Ignacio Agramonte/, кръстен на едноименния национален герой на Куба, допринесъл за борбата на кубинците за независимост срещу испанските колонизатори.

Друга важна точка е централната градка катедрала или Iglesia de Nuestra Senora de la Soledad. Местните се гордеят с факта, че всяка катедрала си има свой парк, а паркът Casino Campestre е най-големият в Куба.

Камагуей

 

Площадът Ел Кармен е известен със своите статуи и няколко китни кафенета.

Да си седиш на Ел Кармен и да наблюдаваш безвремието на ежедневието в Камагуей, си е абсолютен айляк! 🙂

КамагуейМожете да се изкачите и на кулата на катедралата “Дева Мария от Канделария” /Cathedral de Nuestra Senora de la Candelaria/. Местният пазар е по бреговете на реката Hatibonico в южния край на историческия център.

През 2008 г. Юнеско определя историческия център на града като световно наследство (Patrimonio de la Humanidad).