Тук думата „метро“ е почти непозната дума от Китай, въпреки че и тук има китайски квартал. Начина за придвижване в тримилионна столица е пеша, с таксита, рейсове и такси „колективо“ Последното е предназначено главно за кубинците и за светнати туристи, тъй като е изключително евтино / за дестинация от 5-6 километра около 20-30 стотинки/ За сравнение обикновено такси ще ви вземе до 10 долара. Такси колективо е както нашите градски маршрутки, само че в случая това са стари шевролети от 50-те години. Трябва да се правите повече на кубинци обаче като ги спирате. Все пак местните получават 15 долара заплата, а вие с поне две-три нули повече. За сметка на това не могат да излизат от страната, нищо че самолетния билет за тях е доживотна инвестиция.
Но да се върнем на прословутите стари коли, които се вмъкват във всяка кубинска картичка. Интересното за повечето от шевролети и кадилаци е че 90 процента са със сменени двигатели. Така веднъж докато шофирахме с един младеж по Малекон, улових познат шум от двигателя на шейсетгодишната машина. Познах, двигателят се оказа на Лада 2102. Все пак съм имал привилегията да карам такава кола докато се учех. И всичко това е логично, защото колата все пак след 60 години се амортизира и в условия на криза и непрекъснатата блокада никой не може да си позволи превозно средство с 30 на 100 разход, колкото и туристи да качва. Подразбира се, че кубинеца освен че работи на държавна работа и някъде частно, има целият потенциал на монтьор за да си сглоби отнякъде взетия двигател на старата кола.
Такситата се плащат в конвертируеми песос /КУК/ който е равен на 1 американски долар и са скъпи колкото в България. И е нормално, защото един литър бензин струва 1,30 долара /кука/. Демек с една заплата ще си сложиш има няма 12 литра.
Общественият транспорт си остава най-масовото средство за придвижване. Струва 1 кубинско песо /около 6 стотинки, каква аналогия в социалИЗЪМА при нас беше пак толкова/. Проблемът тук е че е претъпкан в пиковите часове, виждал съм хора накачени по вратите.
В провинцията, особено в Сантиаго Де Куба обаче рейсове често няма. Там ще видите камиони, които се използват за транспорт на същата цена. Пътуването с тях също е голяма романтика, стига да не е всеки ден.
Голяма част от горивото за всички тези МПС-та идва от братска Венецуела. Общо взето Куба е толкова свързана с Мадуро, че ако той реши им врътне кранчето ще ги остави не само без превоз, но и без ток. Куба има една по-висока планина Sierra Maestra, но няма много язовири и големи бързи реки за да генерират енергия. За това за производството на ток се използва главно гориво. Куба все пак добива минимални количества нефт, но крайни недостатъчни за 11 милионното население. Куба обработва в построени преди 1959 година от САЩ рафинерии като замяна за нефта на Мадуро.
Колите са рядкост, макар че в последните години много китайски коли, предимно от марката Jeely заляха Куба. По магистралата и вътрешните пътища се срещат всякакви приспособления за придвижване, сглобени от няколко автомобила самоделки, каруци, а най-често няма никой.
За това пък има много много стопаджии. Като стана въпрос за тях, в Куба има един закон. Ако си военен и караш ведомствен автомобил, си задължен да спираш на определени места и да качваш колегите си. Същото е ако си държавен служител. А как се разбират колите какви са? Ако са частни, номера започва с P, aко са държавни номера започва с B, ako са под наем номера започва с T и т.н.
Коли под наем в Куба.
Това е доста сложно, но не и невъзможно.
Първият проблем е, че трябва доста от рано да потвърдите, защото са ограничени. Цената на наема зависи от периода на наема, но като за Куба е доста скъпо. Информация към 2019 година. Заради недостига на коли може да вземете такава максимум за 15 дни. Средно на ден с застраховката е между 70 до 120 долара. Бях чел по някакви блогове от всезнайковци били по 10 дни на база ол инклУзив глупости от типа, че ако оставиш колата на улицата щяли да ти я разглобят. Няма такива работи. Кубинците може да са бедни, но са интелигентни и НЕ са диваци. Най-малкото знаят, че като ги хванат, а това ще стане защото тук всичко се знае, ще лежат до второто пришествие а може и малко повече. Вместо това ще се опитат да ти вземат парите като бъдат любезни, добри и отзивчиви. Често са такива и без финансови претенции. Ако те жегне нещо, ще се сетиш сам. Ако имаш сърце разбира се.