Finca Vigia. Къщата на Хемингуей и малко от мен за писателя.
Къщата на Хемингуей е построена през 1886 от каталунския архитект Miguel Pascual y Baguer на един хълм на около 20 км източно от Хавана. Интересна е автобиографията на известният американския писател, автор на “Стареца и морето”. Боксьор, журналист, ловец, военен кореспондент и шофьор на линейка. Всъщност военен кореспондент кореспондира и с шпионин, според няколко източници. Как иначе ще е бил с такъв приятел с Мусолини /от когото даже има подарък-произведение на Пикасо в къщата/ и толкова висши политици.Ърнест Хемингуей е носител на Нобелова награда за литература (1954 г.) и награда Пулицър през 1953 г. за помената по-горе повест „Старецът и морето”. Прототипа на стареца е бил рибар от днешния квартал Кохимар, който се намира на около 18 километра от Хавана. Там се намира ресторант с любимата му маса, туристическа забележителност в близкото предградие на кубинската столица. Не ви съветвам да посещавате ресторанта, защото там освен лоша масова кухня ще се сблъскате с неоправдано високи цени които китайските туристи плащат с охота. Aко сте фенове на Хемингуей, може да посетите и другата му къща музей в Кей Уест.
Иначе в имението може да разгледате къщата така както я оставя Хемингуей преди да замине окончателно през 1961 година. Личната му пишеща машина на който винаги е писал прав своите произведения, ловни трофеи от Африка картини и други. Запазена е яхтата изложена на мястото където е играл тенис, както и гробовете на четирите му любими кучета.
Лодката на Хемингуей
Имението първоначално е наето от Хемингуей, но той толкова се влюбва в това място /сигурно е заради климата/ че го купува за 19 000 долара с хонорара от произведението му” За кого бие камбаната”. Говори се, че над 2000 мулатки също са се наслаждавали на прекрасната гледка от три етажната кула долепена до къщата.
Invalid Displayed Gallery
На най-горния етаж и сега ще видите далекоглед, бюро и пишеща машина. От кулата се вижда като на длан Хавана. Тук той се затварял с дни и учел италиански от 19 годишната си асистентка за ужас на 4-тата си последна жена Мери.
Хемингуей черпил вдъхновение от Марк Твен,Джон Дан, Мопасан, Шекспир, Моцарт, Кеведо, Достоевски, Флобер, Стендал, Бах, Тургенев, Толстой, Марвъл, Данте но и от художници и артисти. Притежавал е огромна колекция от литературни произведения. Преживява какво ли не: самолетни автомобилни катастрофи,нараняване от лъв и ухапване от акула и падане от кон с мозъчни сътресения, малария, рак на кожата, пневмония и диабет, разкъсан бъбрек и далак, фрактура на черепа.
Чел съм му избраните разкази и дълбокия усет и дар слово, с което той е докосвал и докосва читателите си. Борбата на стареца с акулите за да закара безценния си улов до брега ми прилича на борбата на повечето кубинци днешно време. За единия хляб. Да в Куба не е лесно. Ама за местните.
Умеел е да уважава и цени хората и което мен най-много ме свързва с него, че искрено и безусловно е обичал Куба. Тя му отвръща със същата любов и прави исторически забележителности от всички места, където той е запивал с любимите си коктейли дайкири, мохито и т.н. Те са Бодегида дел Медио и Ла Флоридита и хотела Ambus Mundos в Хавана. Тези места и сега са пълни с туристи и с моите групи задължително ги посещаваме.
Америка обаче не прощава неговата любов към Куба след революцията. Хемингуей заболява сериозно и сам си дръпва ръчката на 2 юли 1961 със самоубийство, семейна прокоба защото това се случва с баща му, малкия му брат и дори с внучката му. Една от най-известните му фрази в най-активния му творчески живот е била” Много ми харесва живота. Ще ми бъде доста трудно, когато трябва да се самоубия..”
Носителя на Пулицер и Нобелова награда за литература е бил изключително силна личност, но може би заради дълбокото си състояние на депресия поради безкрайните болести, травми, промишлените количества алкохол и най-вече заради невъзможността да пише повече е решил да приключи сам със себе си. Но да ви кажа откровено, че ако Иван Вазов е бил американец, наградите му щяха да бъдат двойно повече. Като говорим за родината ни, Хемингуей е автор на репортажа “Бежанци от Тракия” където описва трагична съдба на нашите сънародници след балканските войни.
