Finca Vigia. Къщата на Хемингуей и малко от мен за писателя.
Къщата на Хемингуей е построена през 1886 от каталунския архитект Miguel Pascual y Baguer на един хълм на около 20 км източно от Хавана. Интересна е автобиографията на известният американския писател, автор на „Стареца и морето“. Боксьор, журналист, ловец, военен кореспондент и шофьор на линейка. Всъщност военен кореспондент кореспондира и с шпионин, според няколко източници. Как иначе ще е бил с такъв приятел с Мусолини /от когото даже има подарък-произведение на Пикасо в къщата/ и толкова висши политици.Ърнест Хемингуей е носител на Нобелова награда за литература (1954 г.) и награда Пулицър през 1953 г. за помената по-горе повест „Старецът и морето”. Прототипа на стареца е бил рибар от днешния квартал Кохимар, който се намира на около 18 километра от Хавана. Там се намира ресторант с любимата му маса, туристическа забележителност в близкото предградие на кубинската столица. Не ви съветвам да посещавате ресторанта, защото там освен лоша масова кухня ще се сблъскате с неоправдано високи цени които китайските туристи плащат с охота. Aко сте фенове на Хемингуей, може да посетите и другата му къща музей в Кей Уест.
Иначе в имението може да разгледате къщата така както я оставя Хемингуей преди да замине окончателно през 1961 година. Личната му пишеща машина на който винаги е писал прав своите произведения, ловни трофеи от Африка картини и други. Запазена е яхтата изложена на мястото където е играл тенис, както и гробовете на четирите му любими кучета.
Лодката на Хемингуей
Имението първоначално е наето от Хемингуей, но той толкова се влюбва в това място /сигурно е заради климата/ че го купува за 19 000 долара с хонорара от произведението му“ За кого бие камбаната“. Говори се, че над 2000 мулатки също са се наслаждавали на прекрасната гледка от три етажната кула долепена до къщата.
На най-горния етаж и сега ще видите далекоглед, бюро и пишеща машина. От кулата се вижда като на длан Хавана. Тук той се затварял с дни и учел италиански от 19 годишната си асистентка за ужас на 4-тата си последна жена Мери.
Хемингуей черпил вдъхновение от Марк Твен,Джон Дан, Мопасан, Шекспир, Моцарт, Кеведо, Достоевски, Флобер, Стендал, Бах, Тургенев, Толстой, Марвъл, Данте но и от художници и артисти. Притежавал е огромна колекция от литературни произведения. Преживява какво ли не: самолетни автомобилни катастрофи,нараняване от лъв и ухапване от акула и падане от кон с мозъчни сътресения, малария, рак на кожата, пневмония и диабет, разкъсан бъбрек и далак, фрактура на черепа.
Чел съм му избраните разкази и дълбокия усет и дар слово, с което той е докосвал и докосва читателите си. Борбата на стареца с акулите за да закара безценния си улов до брега ми прилича на борбата на повечето кубинци днешно време. За единия хляб. Да в Куба не е лесно. Ама за местните.
Умеел е да уважава и цени хората и което мен най-много ме свързва с него, че искрено и безусловно е обичал Куба. Тя му отвръща със същата любов и прави исторически забележителности от всички места, където той е запивал с любимите си коктейли дайкири, мохито и т.н. Те са Бодегида дел Медио и Ла Флоридита и хотела Ambus Mundos в Хавана. Тези места и сега са пълни с туристи и с моите групи задължително ги посещаваме.
Америка обаче не прощава неговата любов към Куба след революцията. Хемингуей заболява сериозно и сам си дръпва ръчката на 2 юли 1961 със самоубийство, семейна прокоба защото това се случва с баща му, малкия му брат и дори с внучката му. Една от най-известните му фрази в най-активния му творчески живот е била“ Много ми харесва живота. Ще ми бъде доста трудно, когато трябва да се самоубия..“
Носителя на Пулицер и Нобелова награда за литература е бил изключително силна личност, но може би заради дълбокото си състояние на депресия поради безкрайните болести, травми, промишлените количества алкохол и най-вече заради невъзможността да пише повече е решил да приключи сам със себе си. Но да ви кажа откровено, че ако Иван Вазов е бил американец, наградите му щяха да бъдат двойно повече. Като говорим за родината ни, Хемингуей е автор на репортажа „Бежанци от Тракия“ където описва трагична съдба на нашите сънародници след балканските войни.
