В Куба има паметни плочи на трима българи. Христо Ботев, Васил Левски /прочетете тук/ Георги Георгиев. Мнозина от вас ще се запитат кой е третия българин. Именно за него е тази статия.
Георги Георгиев е роден в гр. Кърджали през 1940 г., когато България почти се простира почти на три морета. Баща му е офицер от армията, назначен в морската ни столица, където Георги за пръв път вижда морето. По-късно той пише картичка в Хавана до дете от българската делегация: „На Мая, за да заобича морето, както аз го обикнах“.
В секцията ще разгледате някои от къщите за гости и хотелите, които са на ваше разположение в различните локации на Куба.
След края на войната през 1952 г. Георги Георгиев отива в нашата столица, където живеят сестра му и нейният съпруг военен лекар. Там Капитана създава първия софийски яхтклуб „Академик“. Минава през житейски драми – жени се, развежда се, ражда му се син, след това се завръща във Варна, за да завърши Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване, последния от които решава неговата съдба – да плава…
Георги се включва в дейността на яхтклуб „Порт Варна“ (който след смъртта на Капитана получава неговото име). Първият му голям проект е обиколката на Черно море.
В търсене на себе си през 1975 г. Георги прави квалификационно плаване за яхти с едночленен екипаж, тогава популярно като ОСТАР. Истинското му бойно кръщение се случва в средата на следващата година, когато емблематичната му яхта „Кор Кароли“, построена в Полша по поръчка на яхтклуб Варна, участва в старта на ОСТАР-76 – състезание, което е определено като „най-шумното, най-оспорваното, най-масовото и най-тежкото” в историята на форума. От Плимут в началото на юни отплават 125 от записалите се 197 участници.
„Кор Кароли” на Георги Георгиев преминава океана за малко над 36 денонощия в може би най-тежката климатична история на ОСТАР. Комунистическото правителство все пак забелязва подвига и увековечава с пощенска карта това постижение. Това е първото голямо постижение на Г. Георгиев в световното ветроходство. Второто му постижение отрежда Георги Георгиев – Капитана място в историята ни и според доста хора предначертава неговия край.
На 20 декември 1976 г. Капитана предприема самотна обиколка на света. Той избира неслучайно за начална и крайна точка на своето пътешествие залива на Хавана в близост до статуята на Христофор Колумб до Ел Темплете – мястото, където преди 500 години кубинската столица е основана от Испания. През 2018 г. имах радостта да бъда гид на един от хората свидетели на посрещането на Г. Георгиев – Стойчо Стоев. Семейството на г-н Стоев заедно с тогавашния български посланик Бончо Митев посрещат Капитана на 21 декември 1977 г.
Георги Георгиев започва своето самотно околосветско пътешествие на 20 декември 1976 г. Неговият маршрут започва от Хавана, минава през Панама, Фиджи, Австралия. Покрай нос Добра Надежда едва оцелява след тридневни бури, но след това се устремява на север към екватора и Бразилия. На 21 декември 1977 г., след една година, той завършва подвига си пред чакащата го тълпа, сред която и ученици от тогавашното училище Христо Ботев в Хавана.
Тогава едно развълнувано момиченце, родено в Хавана, но сега живеещо в София, се разплаква от картичката, подарена от Капитана: „На Мая, за да заобича морето, както аз го обикнах“. Тя е жива, както и споменът й за Георги Георгиев-Капитана.
Там, където нашите ученици и дипломати посрещат Капитана, загинал при трагични обстоятелства в СССР на 18 май 1980 г., има паметна плоча, увековечила неговия подвиг.
Благодаря за снимките и информацията на Стойчо Стоев от Варна, както и на Wikipedia и petel.bg
