Операция "Залива на Прасетата" на плажа Хирон Куба. Наши срещу свои.

Операция в Залива на прасетата на плажа Хирон в Куба. Наши срещу свои.

Световната история познава много случаи, в които, за съжаление, сънародници се изправят едни срещу други поради политически и расистки причини. Примери можем да дадем с почти всяка страна по света. Да се надяваме това никога да не се повтаря!

В най-посещавания български блог за Куба ще ви разкажем за опита за намеса на САЩ на 17 април 1961 г. във вътрешните работи на Куба известен като “Операция в залива на свинете”.

Предисторията. 1956 година, Тукспан, Мексико.

След неуспешния опит за революция през 1953 г. оцелелите по чудо Фидел и Раул Кастро и още 24 революционери получават амнистия след няколко години затвор, излежани на Острова на младежта. Братята използват момента, за да избягат в Мексико.

Както Ботев и хъшовете са се готвели за въстание в гр. Браила, така в кубинската история Тукспан в Мексико е бил мястото, където Фидел и Раул Кастро заедно с Че Гевара започват своята въоръжена подготовка. Революционерите се качват на кораба Гранма, за да започнат своята героична епопея от 2 декември 1956 г., когато акостират под кръстосан огън на плажа “Лос Колорадос” в Източна Куба.

Революционерите са били на косъм отсмъртта стотици пъти, но дали заради съдбоносно стечение на обстоятелствата, или благодарение на народната подкрепа този бунт с нищожен бюджет побеждава режима на Батиста.

На 1 януари 1959 г. революционерите влизат триумфално в Хавана. Всичко останало е история…

Maями, САЩ, 1961 година. Гватемала – плажът Хирон, Куба.

ДЕСАНТЪТ НА 17 АПРИЛ 1961 ГОДИНА. СВОИ СРЕЩУ НАШИ.

Десантът е реакцията на САЩ, включваща и ЦРУ, вследствие триумфа на Революцията. Американците използват недоволните от политическите промени кубински емигранти в Маями. Десантът на 17 април 1961 г. е един от най-големите проекти на американското разузнаване, но и един от най-големите му провали.

Бригада 2506 – злополучната цифра и знамето може да видите и сега из заведенията по Осмо авеню в Маями.

Бригада 2506 са част от операция “Плутон”, одобрена от президента на САЩ Айзенхауер с капитал около 14 млн. долара.

Причината за намесата на САЩ във вътрешните работи на Куба

Несъгласен с бъдещите планове на САЩ за Куба и след провалените преговори, Фидел Кастро решава да продължи плановете си за родината, свързани най-вече с достъпно образование, здравеопазване и масов достъп на населението до националните ресурси.

През 1960 г. под носа на САЩ се национализират земи, банки и рафинерии на американски фирми – нещо, което никой в западното полукълбо не си е позволявал до момента. Америка се заема бързо да поправи това непростимо за нея недоразумение.

Пряка намеса на редовни американски войски би се увенчала с успех, но в нестабилната следвоенна обстановка всяка директна намеса в чужда държава би се протълкувала като открита агресия, носеща след себе си големи негативни последствия. САЩ решават да използват познатата си тактика, служила им успешно в цял свят: дай на недоволните мечта и им гледай сеира.

Всяка от двете страни на бариерата е готова да брани своята кауза:

кубинските емигранти в Маями са много мотивирани. Сред избягалите в най-големия град на щата Флорида са земеделски собственици, предприемачи и търговци, на които новият режиме отнел имоти и възможности.
в Куба поддръжник на Революцията е кубинският народ. Стотиците хиляди пострадали от бруталния режим на Батиста, удавил в кръв и най-малкия опит за бунт, бедни селяни, експлоатирани с години от индустриалци, студенти, социалисти и други.Снимки на музея на плажа Хирон в Куба:

Но да се върнем на Америка. Както казахме, тя решава да постъпи, както в повечето латиноамерикански страни – има мотивирани хора, има и цел. Всичко е ясно, а средства не липсват. В Маями на “кубинското” осмо Авеню има паметник, който най-добре олицетворява разделението между най-голямата кубинска диаспора в Маями /вече около 2 милиона души/ и Куба – политическото разделение след Революцията през 1959 г.

И на двата паметника пише: “Загинали за свободата на Куба”.

Това са единствените снимки на двата паметника в интернет пространството:

Операция “Заливът на Прасетата” на плажа Хирон, Куба

Историята ще ги накаже или ще ги оправдае… Препратка към знаменитата реч на Фидел Кастро Руз по време на неговата защита след първото нападение на 26 юли 1953 г., когато Ел Комаданте казва “Осъдете ме. Няма значение. Историята ще ме оправдае”.

ДЕСАНТЪТ

Преди същинската атака американски самолети бомбардират летищата в Куба и унищожават макети на самолети, мислейки ги за истински. Фидел предвидливо се разпорежда за това, за да заблудят американците. И успява.

В крайна сметка десантът приключва с пълен провал за кубинските наемници и американското разузнаване. Когато бригада 2506 акостира в Залива на прасетата, всичко свършва за 3 дни. Голяма част от от тежкото въоръжение на наемниците е унищожено още в морето. Лично Фидел Кастро ръководи защитата от близкото селце Австралия.

Развносметката – американците напълно подценяват няколко основни неща:

народът е зад Революцията – хиляди се стичат като доброволци в отбраната;
Фидел Кастро е отличен стратег и се е подготвил повече от отлично – да не забравяме, че само година по-рано той довежда до успех една на пръв поглед невъзможна война срещу много по-добре подготвен противник в лицето на диктатора Батиста, разполагал с целия ресурс на държавата.

Обезвредена е и парашутната група, която трябва да действа във вътрешността. Най-ожесточени са престрелките на плажа Хирон. Бригада 2506 се предава на 19 април. Военнопленниците са третирани хуманно и се лекуват в болниците на Хавана, редом с другите ранени революционери.

Истината за участието на САЩ в подготовката и провеждането на операцията предизвиква вълна от възмущение дори и у традиционните военни партньори на Америка. Година по-късно Куба предава на САЩ пленените 1300 десантчици срещу продоволствия, медикаменти и лекарства.