Има два града в две различни държави с разстояние помежду им като между София и Пловдив, но тези 140 км. са променили много съдби, разделили са семейства, взели са животи… Тези 140 км. очертават ясно линията между двете велики сили – Русия и САЩ. В двата края на пътя са жителите на една страна, с общ език, религия и етническа принадлежност, но /вече/ завинаги различни. Полетът ХаванаМаями трае около 1 час. За много хора този 1 час обаче означава 60 години. Как? Не спирайте да четете!

Какво е Маями за кубинците? Бленувана земя, където съгражданите им живеят уж друг – различен и богат живот. Дали това наистина е така обаче? Оставям на вас да прецените… Законът за сухите и мокрите крака /Wet feet, dry feet policy/ Този закон приема специална политика на САЩ към кубинците, която позволява престоя на имигранти от Куба, добрали се по някакъв начин до бреговата линия на САЩ или до нейната територия през границата с Мексико. Имигрантите имат време да се сдобият с работна виза и документи за временен престой. Хванати обаче още във водата („с мокри крака“), кубинските бежанци незабавно биват депортирани обратно в Куба или в трета страна.

Балсерос, кубински имигранти

Снимка: Wikipedia

Скандалният закон е причина за много „балсерос“, или  нелегални кубински имигранти, със собственоръчно направени лодки да се отправят към Маями или Кей Уест. Много от тях за съжаление се давят или биват отвлечени от теченията на Мексиканския залив. Барак Обама премахва закона за „Сухите/мокрите крака“ /Wet feet, dry feet policy/ през януари 2017 г. През декември 2019 г. идва ново време разделно след скандалите между САЩ и Куба заради „соник“ атаките. Впоследствие САЩ затварят консулството си в Хавана и отново почти скъсват дипломатическите си отношения с Куба. Въпреки че посолство има, ако нормален кубинец иска да кандидатства за виза за САЩ, трябва да отиде в Колумбия. Само че за Колумбия също му е необходима виза. Забавно, нали? 

Хронология на новата история – дипломатическите отношения между САЩ и Куба. Свидетелствата на cuba.bgspace.com от 2012 година досега.

  • 17 декември 2014 г. поставя начало на историческите преговори между САЩ и Куба за подписване на официални дипломатически отношения. Дотогава такива липсват.
  • На 20 юли 2015 г. Джон Кери – първият секретар са САЩ, посетил Куба след близо 70 години, вдига американското знаме в посолството на САЩ на Малекон, в квартал Ведадо, Хавана. На същата дата се вдига знамето и на кубинското посолство във Вашингтон.
  • На 21 и 22 март 2016 г. Барак Обама посещава Хавана. Той става първият американски президент, посетил Острова на свободата след близо 90-годишно прекъсване. Настъпва възраждане на отношенията между двете страни – възстановява се туризмът, включително и с круизи между Маями и Хавана. По това време ни беше трудно да намерим квартира или таксита в кубинската столица заради хилядите американци в Хавана.
  • През 2017 г. новият президент Доналд Тръмп налага промяна в политиката на Америка към Куба заради нарушаването на човешките права, в „името на справедливостта“ на кубинския народ и ред други причини.
  • През 2019 г. Тръмп обвинява Куба в поддръжка на диктаторския режим на Мадуро във Венецуела. САЩ налага санкции на всички кораби, доставящи гориво в Куба, и така предизвиква поредната криза с гориво на Острова.
  • От януари месец 2020 г. поетапно се спират всички полети от САЩ към провинциалните градове Камагуей, Сантяго де Куба, Санта Клара и други. Остават само полетите до Хавана.
Ще ви разкажа за личното си преживяване, когато последно кацнах в Маями. Там в паспорта ми видяха всичките печати /много на брой/ от Куба.
 

ДЕСАНТА НА 17 АПРИЛ 1961 ГОДИНА. НАШИ СРЕЩУ СВОИ.

Десантът, спонсориран от САЩ и ЦРУ с участието на кубински имигранти в Маями, е един от най-големите проекти на американското разузнаване, но и един от най-големите му провали… Бригада 2506. Злополучната цифра и знамето и сега може да видите из заведенията и ресторантите по Осмо Авеню в Маями. Естествено участниците в Бригада 2506 са кубинските емигранти, жадуващи за отмъщение. В Маями има паметник, който добре олицетворява разделението между най-голямата кубинска диаспора там /вече около 2 милиона души/ и Куба – политическото разделение след Революцията през 1959 г. И на двата паметника пише: „Загинали за свободата на Куба“. Само че хората са различни – едните предатели, другите патриоти… Историята ще покаже, или ще ги оправдае… Последното е препратка към знаменитата реч на Фидел Кастро Руз по време на неговата защита след първото нападение на 26 юли 1953 г., когато Ел Комаданте казва: “ Осъдете ме. Няма значение. Историята ще ме оправдае“.

Операция "Залива на Прасетата" на плажа Хирон Куба. Наши срещу свои.

Операция „Заливът на прасетата“ на плажа Хирон, Куба. Наши срещу свои.

Няма подобен снимков материал в интернет пространството. Прочетете подробности за десанта тук.