Всеки от вас е слушал най-популярната кубинска песен “Гуантанамера”. Ще я чуете на всеки концерти или спектакъл в Куба, било бар Тропикана, Кабаре Паризиен или пък Буена Виста Сосиал Клуб . Версии на песента съществуват в цял свят и на всички езици. Дори в България се появи кавър пошъл като автора му Мишо Шамара. Автора на популярната песен е Хосеито Фернандес /1908-1979/ e според мнозина е история за неговата несподелена любов с “гуахирата от Гуантанамо” селянката/земеделката от Гуантанамо.
Хосеито Фернандес не е от Гуантанамо а от Хавана. В първоначалния вариант се възпява красотата на момиче-земеделка от Гуантанамо Песента е в стил “сон” или сърцето на салсата създаден през 20-те години на миналия век и е написана през 1928. Гуантанамера става популярна през 1943 година фирма, когато Хосеито и неговия оркестър подписват договор с националната радиостанция за музикална рубрика El suceso de hoy /Събитието днес/. Тогава те изпълняват в ефира сатиричен вариант на песента с текст за корупцията и престъпленията на известен политик.
Истинския успех на Гуантанамера идва през 50-те години когато испанския композитор Хулиан Oрбон добавя към текста на песента известните стихове на Хосе Марти ” Versos Senciilos” или Стихове от сърцето. Хосе Марти е за Куба както за нас Васил Левски и Христо Ботев. Апостола на свободата.
Yo soy un hombre sincero.
De donde crece la palma.
Y antes de morirme quiero.
Echar mis versos del alma
Този вариант на песента със стиховете на Хосе Марти достига до северноамериканския продуцент Петър Сигър /Pete Seeger/ който я популяризира, като записва разпространява из Латинска Америка и света. Тогава започва и световния успех на песента.
Според няколко исторически източници вместо Гуантанамера гуахира е имало варианти като Гуахира Камагуайера и Гуахира Холгинера. Но се е наложило първата версия, може би девойката от Гуантанамо е била по-пленителна 🙂
