„Нека атома бъде работник, а не войник“
Мирния, но и доста избелял надпис с годините на руски и испански замира със своите цветове на стената на първия почти изграден реактор в АЕЦ ХИРАГУА, провинция Сиенфуегос Куба. Ако сте посещавали Чернобил, то тогава да видите незавършената атомна електрическа централа до Хирагуа е нещо като дежа вю. Въпреки че тук слава богу не е е имало аварии. Просто защото АЕЦ Хирагуа никога не бива завършена.
В моята любима страна Куба съм попадал и на друго място, което е замряло във времето а именно изоставения затвор Пресидиум Модело на Острова на Младежта /или Остров Пиньос/. Но да се върнем назад във времето. Което в Куба често се налага.
Както Чернобил в Украйна е имал съседния град Припят, така и до АЕЦ Хирагуа се построява град, наречен Нуклеар Сиудад Хагуа (Ciudad Nuclear Jagua), с близо 4200 жилища за учени, инженери и другите работници и семействата им в новата АЕЦ . След изоставянето на Атомната електроцентрала, Хагуа /Jagua/ се превръща в почти призрачен град в днешни времена.
Ретроспекция на строежа на АЕЦ Хирагуа.
1972 година.
Началото на преговорите започват през 1972 г., когато Куба вече е член на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). По първоначалните договорености централата „Хирагуа“ е започната от съветски специалисти и техни кубински колеги. По това време всичко се разменя в стоки, суровини и специалисти от съответните държави. АЕЦ Хирагауа е кръстена на града в близост и е разположена в рамките на oбласт Сиенфуегос
1982 година.
Започва строителството на проекта. По договора е трябвало да бъдат изградени два съветски водно-водни енергийни реактора ВВЕР-440 и В318, които да осигуряват до 15% от нуждите на Куба от електричество. Проектът се е различавал от чернобилските реактори РБМК по това, че сърцевината и горивните елементи са били затворени в стоманен купол под налягане.
1985 година.
Първоначално АЕЦ Хирагуа в Сиенфуегос бил планиран за четири блока, но в последствие се разрешава строителство само за 2 реактора след изчисления на консумацията на електроенергията на Куба. Строежът на блок 2 започва по-късно от този на блок 1 – чак през 1985 г. За разлика от блок 1 който е почти завършен, блок 2 е само с построени стени.Реактивният съд, парогенераторите и турбогенераторите за блок 1 са били доставени.
1991 година.
През 1991 г. тръгват слухове, че Русия ще прекрати икономическата помощ за АЕЦ Хирагуа. Кубинските власти заявяват намерението, че продължават проекта. През февруари 1991 г. Куба обявява, че е завършила съоръжение за третиране на радиоактивни отпадъци близо до Хавана , което частично бива предвидено да обслужва и централата. През септември кубинското правителство е принудено да признае, че подкрепата от СССР е приключила и че всички дейности на обекта са спрени. Фидел Кастро уволнява сина си, който ръководеше проекта от името на държавата, но тази смяна нямало как да възстанови прекъснатите потоци от пари, експертиза и оборудване от предишните доставчици.
1992 година.
Ръководителя на кубинския народ ел Команданте Фидел Kaстро Руз нарича това съоръжение „предприятието на века“. През 1992 година в АЕЦ Хирагуа вече са инвестирани 1,1 милиарда щатски долара, като 1 блок е почти построен и 40 процента от съпътстващите съоръжения монтирани. След ерата Горбачов и разпадането на Съветския съюз този изключително важен проект за Куба замира. Към момента на спирането строежът на блок 1 е около 80% завършен, докато блок 2 – едва 15%.
1995-1999 година.
Разпадането на СССР прекратява всички широкомащабни икономически и технологични програми за помощ към приятелските комунистически държави и Куба.
Въпреки това в този период Русия заявява, че са необходими около 2 милиарда долара за довършването и че системите за управление и контрол ще се закупят от Siemens . По-късни руските оценки падат наполовина. През 1995 г. преговорите започват и тогава Русия се съгласява да предостави оборудване за Куба на стойност 30 милиона долара за закупуване на спомагателни системи за блок 1 и заявява, че централата ще заработи до 1999 г. Обектът бива поддържан в контролирано състояние с редовни посещения на руски техници. Но нито едно от тези споразумения не се реализира – Куба не можела да плати, з след като всички други програми за икономическо подпомагане от вече несъществуващия СССР също биват прекратени.
2000-та година.Краха на всичко.
Необходими са 1 милиард долара, които Куба и Русия усилено търсят за за довършването.
Опитите биват неуспешни. Администрацията на Клинтън и различни американски екологични организации изразяват притеснение от съветска ядрена централа само на 130 мили от Маями, но най-вече заради енергийната сигурност на Куба, от която САЩ няма интерес. Дезертирали кубински ядрени специалисти в САЩ под натиска на Америка сигнализират за проблеми със сигурността. Всичко това, заедно с американското ембарго над Куба /el bloqueo economico de Cuba del EEUU/, обезкуражават други държави да се помогнат за завършването на проекта. Друг фактор е дълга на Куба към Русия за около 20 милиарда долара. Опитите за публично-частни партньорства с компании като Siemens също пропадат. През 2000 година всичко свършва.
Септември 2025 година. Екип на cuba.bgspace.com за пръв път посещава това място.
Днес площадката на АЕЦ „Хирагуа“ е изоставена. В момента обекта е под охрана от военното министерство. Влязох тук със специални разрешения. Всичко се разпада, но все пак съществува някаква минимална възможност реакторите да бъдат довършени въпреки десетилетия излагане на атмосферните условия и пълна липса на поддръжка. Забелязах няколко човека, който се бяха пъхнали в Първи Реактор да „берат желязо“.
Реактор 1 /завършен на 80-90%/
Реактор 2 /завършен на 10 %/
Интересното е да се знае, че АЕЦ Хирагуа е планирана като изключително сигурно съоръжение. В проекта за безопасност е направено почти невероятното за съветските централи по онова време и допускане за комбиниране на авария, която може да настъпи и едновременно с най-силното възможно земетресение и именно това довежда до изключителната излишност на системите за безопасност и до използването на масивна защитна обвивка. Имало и много други подобрения , но достатъчно е да се каже, че ядрената електроцентрала, започната в Куба през 80-те години, по нищо не приличала на реакторите ВВЕР-440 на други места – тя била експоненциално по-безопасна по замисъл. А да не говорим че провинция Сиенфуегос не е сеизмичен район за разлика от Сантяго де Куба.
До призрачния град Хагуа се намира едноименната колониална испанска крепост, която е пазела протока към Сиенфуегос
