Началото на Кубинската Революция на 26 юли 1953 година.
Всичко започва на 26 юли 1953 с абсолютна младежка лудост и нападение на втората по значимост казарма в Сантяго де Куба и още една в Баямо. Фундаменталната цел на революционерите е била превземането на второто по важност военно поделение Монкада и започване на въоръжена борба срещу тиранията на Батиста.
- От „освобождението на Куба“ която се случва след предизвиканата от САЩ война срещу Испания, Куба реално става колония от една империя на друга. След независимостта на Куба от 1902 до 1952 се сменят различни марионетни на САЩ правителства. Нека не забравяме, че според договора на Плат от 1902 година САЩ могат да се намесят във вътрешните работи на Куба, ако това според тях застрашава суверенитета на Куба, разбирайте САЩ. Тогава Америка създава и американската база в Гуантанамо. Прочетете повече за нея.
- През 1952 година Батиста се връща от Флорида, САЩ и се кандидатира за президент срещу почти сигурния претендент Карлос Мануел Кесада, син на бащицата на нацията Карлос Мануел Сеспедес. Изправен пред почти сигурна загуба, Батиста прави военен кървав преврат и застава на власт. След това отменя конституцията от 1940 г. и премахва повечето от политически свободи, включително и стачките. Привлича богати земевладелци и индустриалци за неговата кауза. По-голямата част от обработваемите земи на Куба продължават да са собственост на американски компании. Батиста убива с кръв студентските протести и налага цензура на медиите. Тайната полиция на Батиста се бори с всеки, дръзнал да протестира.
- 1953 година е избрана от Революционерите и заради 100 годишнината от рождението на Хосе Марти, Апостола на Свободата. Да, както ние си имаме нашия Апостол Левски, така и Куба имат своята най-забележителна и важна личност в тяхната история Хосе Марти.
Какво се случва на 26 юли 1953. Лидер на движението 26 юли е младия адвокат, син на богато семейство от Биран, адвокат Фидел Кастро Руз. Защо се проваля атаката срещу казармата Монкада?
181 патриоти преминават дългия път от Хавана до Сантяго де Куба, за да нападнат втората по-значимост кубинска казарма в Куба, Монкада и тази в Баямо. Важното военно поделение в Сантяго е кръстена на генерал Гилермо Монкада, герой от войната за кубинска независимост срещу имперските амбиции на Испания.
Казармата в Баямо
- 21 човека, от които хора с много повече опит нападат казармата в Баямо, но въпреки това се провалят заради това че чуват шумове и ги обграждат. Всичко завърша с провал.
Казармата в Монкада.
- 160 човека нападат казармите Монкада. Но най-опитните са били между 21-та, които нападат казармата в Баямо
- Натъкват се случайно на въоръжен патрул, който открива огън и елиминира елемента на изненадата.
- Революционерите са били с униформи на войниците, но с други колани и биват разпознати като чужди.
- Липса на достатъчна военна подготовка и това, че част от революционерите се загубват в Сантяго де Куба, защото не познават града.
- Изпращане на повечето опитни бойци в нападение на друга казарма в Баямо, а не в Монкада, главната цел.
Последствията.
В опита за превземане на казармите Монкада загиват деветима от общо 160 участници в атаката а 52 революционери в последствие след приключване на битката, като са подложени са на жестоки изтезания и са избити без съд и присъда. Други 48, включително Фидел Кастро и брат му Раул Кастро, успяват да избягат от Сантяго и се крият из селски райони в близката планинска верига Сиера Маестра, но в последствие заловени. Реално 99 човека от всичките остават живи, като 51 са изправени пред съда, включително Фидел и Раул Кастро. Всичките са изпратени с тежки присъди на Острова на Младежта /известен и като Остров Пиньос/ в затвора Пресидиум Модело. Прочетете повече тук за него. Прочетете повече за острова на Младежта или Остров Пиньос.
Триумфа на Кубинската революция 1956-1959
В крайна сметка оцелелите революционери биват „помилвани“ от Батиста предсрочно, с което диктатора цели да покаже хуманното си отношение към революционерите и да спечели подкрепа от обществото. Късно е. Същите бягат от Куба в Мексико, от където започват въоръжена подготовка и се връщат с кораба Гранма в Източна Куба, близо до плажа Лас Колорадас през ноември 1956 година. След това всичко е история.
Невероятното е , че въпреки че само 82 човека продължават Кубинската революция през 1956 година, малко по-малко те срещат подкрепата на човек по човек, къща по къща, село по село, град по град, за да довършат започнатото и да се стигне 1 януари 1959, когато триумфа на Кубинската революция, едно истинско чудо става факт.
–––––––––––––––––––––––––––
Има личности, които се раждат веднъж на 100, да не кажа на повече години. Нека да оставим политическите пристрастия и да погледнем назад в историята. Фидел Кастро Руз е истински лидер и през своето време и своята призма е направил най-доброто за кубинския народ. YO SOY FIDEL!
<<<<последвайте ни в социалните мрежи
